Салваторе Лукания харесва един от тях — дребничкия черничък Меир Лански, който се движи винаги заедно с един друг евреин със странни сини очи, Бенджамин Сийгъл.
Този Меир Лански буквално очарова Салваторе с бързината, с която смята наум, с гениалните си математически способности, с невъзмутимото си хладнокръвие, необичайно за такъв нещастен дребосък. И той решава да се запознае с него. По-късно разказва за това запознанство:
„За пръв път срещнах Лански и Сийгъл, много преди да напусна дома си. Това беше по времето, когато измъквах от еврейските деца стотинки срещу закрила, която им осигурявах. Спомням си, че направих обичайното предложение на Лански. Аз бях по-висок с цяла глава от това момче, но той ме погледна, без да мигне, без да покаже признаци на страх и ми каза: «Върви по дяволите». И тогава започнах да се забавлявам. Ударих го леко по рамото и му казах: «Добре, ще те защитавам гратис…» Но той се отдръпна и каза: «Върви на майната си с твоята защита! Нямам нужда от нея.» И това беше вярно, повярвайте ми. След Бени Сийгъл Меир Лански е най-упоритият човек, когото съм срещал в живота си, като не забравям нито Албърт Анастасия, нито когото и да било от престъпниците в Бруклин.“
За разлика от сънародниците си от Сицилия Салваторе Лукания не отказва никога да се запознае с евреи, само защото са евреи. В думите му никога не се е промъквала и нотка на антисемитизъм. За него човекът си е човек, но е наистина такъв, когато успее да се наложи. И му се струва, че евреите са много силни в тази игра. Това допада на този ученик на живота. По-късно, когато отхвърля традиционната расистка и късогледа политика на мафията, той ще има и това предвид. Макар че според него бог е отредил ум предимно на евреите, той попада на един много съобразителен калабриец, който му харесва.
По време на един набег Салваторе се сблъсква с бандата от 104-та улица. Всичко се урежда след обяснение с шефа, някой си Франческо Кастилия. Това е тяхната първа среща. За малко да не се разберат, тъй като Франк говори много тихо с пресипнал глас на настинал човек.
В действителност майките в Малка Италия, завиждайки на американците, които оперират децата си за щяло и нещяло, стават жертва на разпространявания от ухо на ухо слух: „… американците успяват по-добре в живота, защото са им извадили сливиците и полипите навреме…“ И при първото кихане, така желано, детето бива предавано в ръцете на практикуващ шарлатанин със съмнителни дипломи, но с поносими тарифи, той извършва операцията — с всичките й рискове. По тази причина много италианци от това поколение ще говорят тихо, пазейки несполучливо оперираните си гърла.
И Франк е от тях. Но това не му пречи да направи впечатление на Салваторе, обяснявайки му как вижда бъдещето на момчетата от тяхната черга. Изложеното с много умни доводи напълно отговаря на представите на сицилианеца. Кастилия му доверява: „Аз съм от Козенца в Калабрия…“
При това той разсъждава добре. Като евреин.
Светогледът на Салваторе Лукания се разширява и той се чувствува все по-зле в кожата си на сицилианец. Човек не се разделя лесно със собствената си кожа, но нищо не му пречи да опита да влезе в кожата на другите. Да се постарае да ги разбере. Франк му допада и той му стисва ръката като залог за приятелство. Те вече не се разделят докрая.
Франк, по-възрастен с шест години, мъкне навсякъде със себе си затъкнат в панталона 38-калибров револвер. До него неизменно са брат му Еди и едно хлапе от квартала — Уили Морети, с нежно ангелско лице, любител на шегите, който си щипе ухото всеки път, когато замисля някоя смехория. Той е душата на бандата, което не му пречи да бъде и жесток побойник. Той сръчно увлича ченгетата след себе си, когато нещата вземат лош обрат, за да могат другарите му да избягат. Един от тези другари, с английски произход — Онди Медън, поема значителни рискове, поради което всички го смятат за малко отнесена, луда глава, но уважават невероятната му дързост.
Повечето от тези момчета имат една и съща особеност: дребни, с абсолютно неатлетично телосложение, вероятно недохранвани по рождение, те проявяват непоколебима смелост, постоянна агресивност. Нещо подсъзнателно ги кара да се измъкват успешно от положения, в които други биха били пребити. Именно по това време Франк Кастилия решава да промени фамилното си име и се нарича Костело.
Франк Костело разполага с всички нужни оръжия, за да завоюва това, което му се струва необходимо. Той е готов. Салваторе Лукания все още не се е проявил. Най-трудното за него е да лъже родителите си. Един полицай редовно предупреждава баща му, че той бяга от училище. Антонио спокойно сваля колана си и бие с него до кръв непрокопсания си потомък. „Ти, който имаш възможност да се изучиш, отказваш да си налееш ум в главата! Тогава аз ще ти налея…“