Освободен след шест месеца за добро поведение, Салваторе Лукания излиза от Хемптън Фармс в навечерието на Коледа. Той ще признае: „Бях твърдо решен да се самоубия, ако пак решат да ме приберат на топло.“ (Luky Luciano, le Testement, Stok.)
Приятелите му организираха малко тържество по случай неговото завръщане. Франк Костело вдигна тост: „Да пием за дългия живот на свобода на Сал и за…“ Но Лукания го прекъсва грубо: „Настоявам от днес нататък винаги да ме наричат Чарли… Първият, който сгреши името ми, може да бъде сигурен, че аз няма да сгреша и ще издълбая името му с нож върху неговия гроб…“ В стаята повя хлад.
След това те продължиха да празнуват, допивайки с наслада последната бутилка шампанско, чието име „Моет е Шандон“ не успяваха да произнесат. Виното беше френско, най-хубавото, това на богатите, на милионерите, каквито те искаха да станат.
С пури в уста те си спомняха за младежките си подвизи, а средната им възраст беше 20 години. Децата бяха станали мъже. Те не се съмняваха в нищо и искаха да си създадат име. Желанието беше толкова силно, че с изключение на Бенджамин Сийгъл всички бяха променили или желаеха да променят имената си. Франческо Кастилия беше станал Франк Костело.
Меир Суховлански, роден в Гродно, се преименува в Меир Лански. С по-сложна нагласа, по-потаен, по-амбициозен, по-хитър, по-предпазлив, Салваторе Лукания реши първо да си намери подходящо собствено име, за да не може никой никога да подложи на съмнение мъжеството му. На това празненство се роди Чарли. Човекът, който по-късно стана Лъки (Щастливеца) Лучиано, беше на прав път, предугаждайки инстинктивно първостепенната важност на собственото име.
Но какви бяха в действителност тези мъже?
Франк Костело — с високо открито чело, с много късо подстригани коси, с кафяви очи и масивен нос, с тънки устни, нисък, изключително уравновесен, с вродено чувство за дипломация, за уреждане на спорните въпроси. Прозорлив.
Меир Лански — хилав, дребен, необщителен, с изпито лице, с вид на вечно гладуващ човек, с трогателна жажда за знания. Знания, с които да напои пустинята на живота си, в която единствен оазис ще остане семейното огнище, грижливо пазено. Очите му са черни като косите, големите му уши са клепнали. Пронизващият му поглед прониква в събеседника и той престава да забелязва масивния нос срещу себе си, матовия тен, а вижда само дебелата долна устна, която леко потреперва, докато се отронват скъпернически няколко думи.
Бенджамин Сийгъл — той е самото олицетворение на красавец. Кестеняви коси с път вляво, обаятелни, дръпнати сини очи под добре изписани тъмни вежди, красиви уши, орлов нос, чувствена уста, прелъстителна усмивка, разкриваща 32 бели зъба, пощадени при жестоките побоища. Този здравеняк би могъл да направи кариера в Холивуд. Той ще я направи в една оригинална главна роля, която си остава само негова. Най-големите договори, тези, за които не се говори никога, ще отидат в джоба му. Жените не му отказват нищо, а той никога не иска мнението им. Много умен, той вбесяваше противниците си с непоносимата си надменност, с цинизма си, с жестокия си сарказъм. Смайващият му егоцентризъм не изключваше жестове на голяма щедрост. Това бяха само кризи, но ги имаше. Имаше и кризи на насилие, по-чести, заради което получи прякора си Бъкс или Бъкси (Шантавия), който можеше да бъде употребяван пред него в най-добрия случай само веднъж, защото след това човек тутакси предаваше богу дух. (Този прякор му беше прикачен „мило“ от приятеля му от детинството Мой Сидуей по време на една от техните първи разходки, когато Сийгъл, стреляйки с два пистолета, уби двама души. В деня на „кръщението“ Бъкси беше на… 14 години!) Най-непроницаем от всички оставаше Чарли Лукания. С гъсти тъмни коси, сресани назад, с високи широки скули, триъгълно лице, тъмни очи, втренчващи се във всичко и в нищо. С прав нос, голяма уста, среден на ръст, слаб, той контролира строго и най-малкия си жест. Когато се движеше, оставяше впечатлението, че пренася внимателно един тон динамит.
Те бяха различни, но имаха една и съща цел.
Понеже не си приличаха, те се събраха и успяха. Успяха така добре, че след тях добродетелна Америка не ще може никога да се освободи от примката на престъпността и корупцията.
Франк Костело, Меир Лански, Бъкси Сийгъл, Чарли Лъки Лучиано — четиримата призвани да станат петте пръста на ръката на дявола.
Една черна ръка, която ще задуши с кървавите си нокти дори всемогъщата мафия.
Глава втора
СДЕЛКА ПО-ГОЛЯМА ОТ ТАЗИ НА ХЕНРИ ФОРД
Бандата на Четиримата изостави бързо дребните спекулации, за да се заеме с най-едрите. Новите съдружници успяха така добре в това начинание, че след като си бяха позволили всякакви прищевки, им остана капитал от 3200 долара — твърде голяма сума, с която те не знаеха какво да направят, за да я запазят без рискове.