Меир Лански предложи да открият сметка в Юнайтед Стейтс Бенк — учреждение в Лоуър Ист Сайд, което чичо му препоръчваше горещо.
Франк Костело мърмореше: „Нямам им вяра на тия хора… Те са винаги налице, за да ти приберат мангизите, но човек си има неприятности, когато иска да си ги вземе обратно…“ Недоверието, му към банките го накара да отиде да види на място доколко те са сериозно предприятие. Той се върна развеселен:
— Момчета, имам едно предложение за вас. Съгласен съм за Юнайтед Стейтс Бенк…, но не да й дадем парите си…, а да я разтоварим от нейните.
Отивайки там, Костело беше забелязал недостатъците на предвидените мерки за сигурност. Две седмици по-късно, без нито един изстрел, те успяха да извършат най-прочутия обир в банката, който им донася малко повече от 8000 долара.
С такъв трофей бъдещето се очертаваше повече от розово, когато с влизането на Съединените щати във войната над тяхното единство надвисна заплаха. През пролетта на 1917 г. Костело е отложен от военна служба заради уязвимото си гърло. Това наистина остана единственото уязвимо нещо в неговата личност. Бъкси Сийгъл и Меир Лански бяха прекалено млади, за да понесат ужасите на войната: „Има над какво да се посмеем…“ отбеляза Бъкси. Което си беше факт. Единствен Чарли Лъки Лучиано беше признат „годен за военна служба“. Приятелите му не искаха да го оставят да замине и евентуално да бъде убит за този, дето клати гората. Те го убедиха да потърси някакъв начин да се измъкне и да остане с тях. Да, но какъв да бъде начинът?
След дълги размисли изглеждаше, че нито една от идеите не е достатъчно добра и те започнаха да свикват с мисълта, че Чарли ще иде войник, когато най-младият от тях, но и най-осведоменият за възможностите на нежния пол, с други думи Бъкси Сийгъл, предложи:
— Най-добрият начин си остава да прокапеш…
Лукания, обхванат от лицемерна сицилианска добродетелност, незабавно се възпротиви, но след това, бидейки реалист, се опита да избегне най-лошото:
— Не искам да пипвам тая гадост напразно. Ще ме излекуват за два месеца и пак ще ме приберат…
— Ами-и-и — додаде Франк Костело. — Един добър лекар може да направи така, че да потечеш като чешма и това да продължи до края на войната…
И тъй като Меир Лански твърдеше, че войната няма да продължи повече от година, Лукания отстъпи.
Бъкси потриваше ръце: „Имам един добър приятел, на когото едно маце току-що му го лепна. Той тъкмо искаше… Ще й спестим това на малката…“
„Малката“ се казваше Нора и работеше при Джени, в един публичен дом на ъгъла на 168-а улица и 2-о авеню. Хубаво осемнадесетгодишно момиче с рижи коси, тя преживя първото голямо унижение в живота си, когато въпреки старанието й Чарли — голямо хубаво момче, се показа почти импотентен.
Което не му попречи да се зарази. „Не можах да разбера как го пипнах…“ — обясняваше Лукания при първите симптоми. Във всеки случай беше му много по-трудно да се излекува. По-късно това му струваше странни моменти на немощ, от които той се оплакваше на най-близките си. Но на война като на война… Във всеки случай той се спаси от кампанията във Франция и само самолюбието му беше наранено, а за такива рани пенсия не се полага. Нито пък ордени.
Престъпната дейност осигуряваше все по-значителни доходи. Квартетът излезе извън своя периметър, за да разшири дейността си, като за тази цел не се поколеба да се сблъска с една опасна банда: тази на Петте точки. Това беше най-старата банда в Ню Йорк и дължеше името си на факта, че се намираше на пресечката на Бродуей и кръстовището на Боури. Тя се състоеше от оцелелите членове на други банди, които така добре се бяха изтребвали взаимно, че според полицията броят на жертвите при тези разчиствания на сметките през последните години надхвърляше 60.
Джони Торио сновеше непрекъснато между Ню Йорк и Чикаго, където чичо му — Джеймс Колозимо, наричан още Джим Боса, или Големия Колозимо, контролираше проституцията, много браншове в незаконната търговия и приемаше първенците в луксозния си ресторант на Саут Уабаш Авеню — много ценено от най-високопоставените личности на втория град в Съединените щати място, където те обичаха да се перчат. И така Джони Торио е двойствена личност. Неговото влияние върху чичо му — Големия Джим, гигант със завити надолу тънки мустаци, е огромно. Освен това скритото му влияние върху нюйоркската измет го прави неин господар. Джони не приличаше на никой от престъпниците, с които общуваше. С вродена елегантност, той се изразяваше безупречно, никога не беше вулгарен. „Не си слагайте крещящи вратовръзки, не се изразявайте вулгарно и вие вече наполовина сте успели.“ Такава бе една от любимите му формули. А той успяваше повече от петдесет процента. Джони нито пиеше, нито пушеше и казваха, че е безусловно верен на жена си. Това е често срещано явление при хората, посещаващи публични домове. Джони Торио, неаполитанецът, посещаваше 107-а улица. Да не повярваш, че този човек, изглеждащ толкова коректен, е бил зрител в едно от зловещите „ателиета за убийства“ на Игнацио Салета, наречен Лупо — вълкът, защото закачвал жертвите си на месарски ченгели, преди да ги изгори, най-често още живи, в керамична пещ.