„Както е известно, Ейб Релис беше веселяк, винаги готов да изиграе някоя шега на своите пазачи. Една от най-любимите му шеги се състояла в това, да се спусне през прозореца на петия етаж в стаята, която се намира под неговата, за да изненада и унижи охраната с вик: «Куку! Аз съм тук…» Според Балс сутринта на 12 ноември Изчанчения е повторил още веднъж играта. Но този път шегата се обърнала на зле!“
Едва ли някой може да си представи на този свят по-открита подигравка! Започнаха да пълзят слухове, които поставяха под съмнение невинността на Балс и неговите помощничета. За да ги откъсне, полицията в Бруклин завърши там, откъдето трябваше да започне. Излезе с официално становище, че измъчван от угризения на съвестта и подлудял от перспективата в бъдеще да се превърне в човек, когото цял живот ще преследват, Релис е предпочел доброволно да сложи край на дните си. Но тази трета теория дойде много късно. Тя не можеше да обясни присъствието на навързаните чаршафи близо до трупа, нито как Релис е прелетял пространството до точката на падането на терасата на разстояние шест метра от фасадата на сградата. Картината на един доносчик с опънати докрай нерви не се връзваше никак със свидетелските показания на полицая, който го беше забелязал да хърка здраво, десет минути преди да се хвърли от прозореца. От друга страна, известният радиожурналист Уолтър Уинчел представи неопровержими доказателства, че Релис е получавал много писма с шантажи и заплахи по адрес на жена му, ако той не спре да плюе.
Тези опити за изнудване бяха предприети от един съучастник на Шолем Бърнстейн. И за да бъде изложението пълно, трябва да прибавим, че Изчанчения беше ненавиждан дори и от другите доносници — Али Таненбаум, Магун и Каталано, които го бяха кръстили Распутин.
Днес всред началниците на нюйоркската полиция обяснението, което се смята за официално, публично признато, е следното: синдикатът в Бруклин, пък и другаде е подкупвал безбройно много полицаи и детективи на всички равнища. При посредничеството на Костело сигурно са били позлатени и някои агенти от близкия антураж на О’Дуайър и Туркъс, включително и от „неподкупния“ екип, предполагаха те, натоварен с охраната на особените наематели в хотел „Халф Мун“. Значи, отстраняването на Ейб Релис е било въпрос само на време и пари. Известно е, че Организацията е била готова да плати максимума, за да накара да замълчи окончателно неизтощимият бъбривец от стая 623. Значи Ейб Релис е бил просто изхвърлен от собствената му охрана, която го е ненавиждала, и презирала за неговата дебелащина и нахалството му спрямо тях. Те са хвърлили близко до неговото тяло завързаните един за друг чаршафи, за да направят приемлива версията „опит за бягство“. При това сам човек нямаше да може да повдигне това „канарче“, тежащо деветдесет килограма и притежаващо херкулесова сила. Освен това нека си припомним, че поне официално, в момента на настъпването на смъртта той не е поемал нито отрова, нито е бил под наркоза. Вероятно в началото той е бил ударен с полицейска палка, увита в бельо, за да няма следи. Това обяснява също, че при падането не е имало никакъв вик и неговият съсед Али Таненбаум не е чул никакъв шум от борба.
И все пак скандалът, повдигнат от „обясненията“ на капитан Балс, беше такъв, че всички детективи, натоварени с охраната на Релис във фаталната сутрин, бяха разжалвани в обикновени полицаи и изпратени да регулират уличното движение. Изпаднал за известно време в немилост, капитан Балс беше произведен в началник отдел на полицията на Ню Йорк от О’Дуайър още на другия ден след избирането му за кмет на Ню Йорк през 1945 година. По думите на редица гангстери и на други началници от полицията от този момент нататък най-важната задача на Балс е била да получава и разпределя между продажните ченгета манната небесна във вид на субсидии, редовно получавани от Синдиката на престъпниците.