През нощта Левек напуснал своята нова квартира и с помощта на фалшивия си ключ се върнал в предишната си стая. В 5,30 часа била осъществена нова обиколка и Вътрешния проникнал при Релис, който хъркал с всичка сила. Полицаят повдигнал леко прозореца, после го спуснал и така затиснал края на една стоманена нишка с дължина два метра, която увиснала навън по дължината на фасадата пред прозореца на стаята на долния етаж, където чакал Левек. Той закачил на свободния край на жицата въжена стълба, снабдена с две стоманени закачалки, обвити с памук, за да не оставят следи по стената.
В 6,45 часа детективът Джеймс Бойл направил обичайната обиколка в стаята на Релис и не намерил нищо особено. В 7 часа дошъл ред на Вътрешния да направи следващата проверка. Той отворил бързо прозореца, изтеглил до себе си въжената стълба и закрепил здраво куките за дограмата на прозореца. Няколко секунди по-късно двамата облекли бързо безчувствения Релис и после с всичка сила го изхвърлили през прозореца заедно със завързаните един за друг чаршафи, за да инсценират опит за бягство. След това Левек слезнал обратно по същия път на долния етаж, прибрал стълбата и стоманената нишка, затворил прозореца след себе си и напуснал стаята на петия етаж, като не забравил да я заключи.
В 7,10 детективът Виктор Робинс открил липсата на Релис, а няколко секунди по-късно трупа му на терасата три етажа по-ниско. Левек останал до 8,30 часа сутринта, уредил сметката и напуснал хотела. Преди това той, както и другите клиенти на хотела, любезно се съгласил да отговори на въпросите на следователите на капитан Балс, който въобще не подозирал за изключителните акробатични номера на канадеца от предишната нощ и за съществуването сред посетителите на хотела на съучастник на Бъкси Сийгъл.
Той пък, след като научил новината в Калифорния, поръчал дванадесет бутилки „Моет е Шандон“ в килията, за да полее събитието с пазачите и многобройните си гости.
Независимо че версията, предложена от Бъкси Сийгъл, беше привлекателна, експертите винаги са се отнасяли към нея с недоверие. Според тях тя е от начало до край измислена от Бъкси, за да подчертае ефикасността си пред другите главатари на синдиката и да прикрие, истинските палачи от личната охрана на Релис.
Както и да е, целта е била постигната. О’Дуайър и Туркъс загубиха най-важния си помощник. Отгоре на всичко вече имаше неопровержимо доказателство, че правосъдието независимо от нечуваните предпазни мерки е неспособно да осигури безопасността на своите най-важни свидетели.
Демонстративното изхвърляне на Ейб Релис през прозореца изплаши до смърт останалите „канарчета“. Много от тях не пожелаха да потвърдят предишните си показания. По време на последвалите процеси в паметта им се появиха големи празноти. Те се показаха много нерешителни като свидетели на обвинението.
На 30 януари 1942 г., когато Бъкси Сийгъл, Франки Карбо и Чемп Сегал отново бяха изправени пред съд за убийството на Големия Гринбърг, дори Али Таненбаум, закаран отново в Калифорния за случая, се показа толкова неубедителен в качеството си на свидетел на обвинението, а и след грубия тормоз, на който го подложи адвокатът Джери Гейслер направи най-лошото възможно впечатление на съдебните заседатели. Съдът оневини окончателно тримата убийци и те бяха освободени на 21 февруари същата година.
Смъртта на Релис не спаси нито Бухалтер, нито неговите лейтенанти Менди Уейс и Луис Капоне. Представените до този момент доказателства бяха толкова тежки, че Али Таненбаум не можеше със своите показания да направи нищожни направените вече разкрития на Изчанчения. Али рискуваше да бъде обвинен в престъпване на клетвата и той самият да бъде изпратен на електрическия стол. Освен това каузата на Бухалтер и неговите сподвижници беше предварително загубена. В съзнанието на останалите на свобода главатари на Синдиката на престъпниците пожертвуването на тримата се разглеждаше като необходима компенсация. Тя трябваше да бъде подхвърлена като плячка на побеснялото от изчезването на Ейб Релис обществено мнение, което живееше с чувството, че се опитват да скрият от него истината. По лична заповед на Лучиано и въпреки протестите на Анастасия Големият съвет изостави Лепке Бухалтер и неговите сподвижници на произвола на съдбата.
Дауей, убеден, че нещата трябва да се доведат докрай, преследваше обществения враг N1 Бухалтер със страст и цялата строгост на закона. На 21 септември 1941 година мрачното трио Бухалтер, Менди Уейс и Луис Капоне беше изправено пред Криминалния съд на Бруклин, същият, който вече беше изпратил на електрическия стол Хепи Майон, Абандандо, Сам Голдстейн и Страус. В прокурорското кресло седеше отново страшният Бъртън Туркъс. По стар навик, за да постигне едновременно бързина и ефективност, заместник-окръжният прокурор само се ограничи с едно общо обвинение за тримата, за което те можеха да получат солидарно смъртна присъда. Ставаше дума за убийството на Джоузеф Розен! Аферата беше от 1936 година. Ключът за нейното разрешаване дадоха показанията, предоставени от „канарчето“ Ейб Релис. Навремето тя не само че не беше осветлена, но четиримата следователи, натоварени да я разгадаят, бяха отстранени с височайша заповед.