Розен управляваше малко предприятие в Ню Йорк — камиони, които работеха в индустрията за облекло. Когато Бухалтер взе контрола върху този сектор, той заплаши Розен, за да го накара да спре транспорта за онези фабриканти на дрехи, които отказваха да плащат данъка. Розен се опита да откаже. Веднага той загуби клиентелата и работата си, но запази дълбока неприязън към Бухалтер, независимо от няколкото кокала, които Лепке му беше подхвърлил да глозга. Окончателно обезверен от действията на бандата, Розен смени няколко професии за шест месеца и накрая взе заем и откри малка сладкарска работилница в Бруклин. Когато Дауей начена издирванията върху незконната дейност на Бухалтер, Розен, надявайки се да го уплаши, се опита да му измъкне пари в замяна на собственото си мълчание и обяви открито своето намерение да представи доказателства на екипа на окръжния прокурор. Така той си подписа смъртната присъда. Бухалтер изпрати веднага срещу този непредпазливец група убийци под ръководството на Луис Капоне. Сутринта в събота на 13 септември 1936 г., в 6,45 часа, в момента на отваряне на магазинчето Розен беше убит със седемнадесет куршума, от които седем на места, причиняващи незабавна смърт. Работата свършиха Менди Уейс, Хари Страус и Джими Ферако. Шолем Бърнстейн управляваше колата, в която седнаха убийците, за да отидат да докладват на Луис Капоне, че са изпълнили задачата.
Четири години по-късно Ейб Релис издаде цялата афера и най-накрая, на 21 септември 1941 г. Туркъс изправи тримата още живи виновници пред Криминалния съд в Бруклин. Питсбърг Фил вече беше минал през електрическия стол за убийството на Пъги Фънстейн, а Ферако беше елиминиран от убийците на Сийгъл през време на войната за отстраняване.
По време на процеса на Бухалтер и неговите двама лейтенанти бяха взети извънредни мерки за сигурност. Туркъс беше предупреден, че синдикатът е мобилизирал трима елитни убийци да ликвидират свидетелите дори в залата на съда, ако се окаже възможно. Но беше сигурно, че други убийци се навъртаха около тях. Туркъс поиска група от петдесет специално подбрани детективи да засили обичайния кортеж на тримата подсъдими. Те бяха ангажирали за своята защита истински щаб от специално подбрани най-добри адвокати-криминалисти и бивши съдии, най-добрите оратори и, разбира се, Сам Лейбовиц.
Общо за цялата защита синдикатът изплати хонорари най-малко за четвърт милион долара. Защитниците не получаваха напразно тези пари. Знаейки, че каузата на техните зловещи клиенти е абсолютно загубена, те проведоха без затруднения операция по нескончаемо протакане. Бяха необходими осем дни, за да приемат да започне избора на съдебни заседатели, след което отхвърлиха двеста и петдесет кандидатури, и бяха необходими пет седмици, за да се изберат съдебните заседатели. Други битки по процедурните формалности забавиха започването на същинската част на процеса до 21 ноември. Към тази дата бяха минали вече десет дни от изхвърлянето през прозореца на ключовия свидетел Ейб Релис.
Изчезването му не спаси обвиняемите, натопени от другите доносници и най-вече от Макс Рубен, стар приятел на Розен, изхвърлен също със сила от Бухалтер и подложен на непрекъснат терор, защото беше станал неволен съучастник в екзекуцията на бившия притежател на камиони. Без съмнение той никога не би посмял да говори, след като беше мълчал в продължение на месеци, ако неговият страшен главатар не бе допуснал фаталната грешка да се опита да му затвори устата завинаги. На 1 октомври 1937 г. по Макс Рубен стреля насред улицата един от убийците на Бухалтер, вероятно Менди Уейс. Действието се разви на тротоара пред една болница. Това обстоятелство спаси живота на Рубен. Навременната първа помощ и незабавната трапанация на черепа помогнаха по чудо на Рубен да оживее. В продължение на осемнадесет дни той висеше между живота и смъртта и хирурзите даваха надежда едно към десет хиляди да се отърве.