От този момент, изправен на крака след продължително възстановяване, Рубен беше пазен денонощно от трима детективи, избрани измежду най-бързите стрелци, чиято предпазливост успя да осуети всички по-късни опити на убийците на Бъкси Сийгъл, натоварени от Лепке да довършат работата, започната от Менди Уейс.
Независимо от първия атентат, извършен срещу него, независимо от смъртната заплаха, която продължаваше да заплашва живота му, Рубен, парализиран от страх, много месеци се съпротивяваше на натиска на О’Дуайър и Туркъс, които се опитваха да го убедят да свидетелствува срещу Бухалтер, като му обещаваха неприкосновеност и абсолютна защита срещу всякакви нови агресивни актове.
Може би угризенията на съвестта и желанието да отмъсти за своя стар приятел, може би усетеното ледено дихание на смъртта, може би личната омраза към Бухалтер, а най-вероятно съзнанието, че след неговите разкрития големият шеф на Анонимното дружество за убийства от този момент ще бъде в невъзможност да осъществява репресии срещу него, накараха Рубен да се съюзи със закона. На процеса въпреки усилията на защитниците на Бухалтер да го дескредитират, той представи унищожителни доказателства. Той обвиняваше категорично гангстерите, че в 1937 г. са ползвали облагите от тайно споразумение на свои съучастници чак в седалището, на Върховния съд на Ню Йорк, който разследвал тяхната дейност.
— В момента, когато получих този куршум в главата — заяви той, — аз отидох в съда, за да дам показания пред Голямото жури, но само няколко от членовете му знаеха кой съм, защо съм извикан и кой ден, ще давам показания…
Свидетелските показания на Рубен, истинска статуя на Каменния гост, излязъл от гроба, където искаха да го изпратят подсъдимите, оказа решително влияние на съдебните заседатели. Мъртвобледен, но надменен, сочейки с пръст Бухалтер, Рубен продължи безмилостно:
— Този човек се опита да ме убие, защото аз познавам в най-малки подробности цялата истина за убийството на, Розен. Аз бях свидетел и съучастник в цялата подготовка за това убийство, а за неговото осъществяване научих от устата на Лепке. Той цинично ми го описа, за да ме измъчва и за да ми докаже, че никой от тези, които са го предали, не е успял да се измъкне от неговото отмъщение — продължи Рубен, заобиколен от петдесетте телохранители. — Той успя и аз си мълчах, лъгах дори, за да спася живота си, престъпих дадената пред съда клетва. Но това не беше достатъчно за този подозрителен маниак. Когато усети, че е станал прицелна точка на Дауей и въпреки доказателствата ми за лоялност, които му предоставих, той поиска да ми затвори устата завинаги.
След Рубен последва Шолем Бърнстейн, който по време на убийството на Розен играеше ролята на „шофьор“, след него някой си Пол Бъргър, който беше идентифицирал и посочил на убийците нещастния сладкар. И двамата потвърдиха точка по точка показанията на починалия вече Ейб Релис и обвиненията на Рубен и Али Таненбаум. Туркъс пазеше Таненбаум за накрая. „Канарчето“ обясни, че най-напред се е срещнал с Менди Уейс и Капоне. Но Бухалтер е бил този, който по време на едно събрание в главната квартира на неговата Релинг Манифекчъринг Къмпани, в края на Пето авеню, потвърдил задачата и определил точната дата на екзекуцията. Макс Рубен наистина защити тезата на своя приятел Розен.
Кралят на Анонимното дружество за убийства беше допуснал не по-малко фатална втора грешка, като пренебрегвайки обикновените правила, беше влязъл в личен контакт с убийците. А лейтенантът му е допуснал друга, като е настоявал за привилегията сам да участвува в екипа.
Али Таненбаум по-нататък уточни начина по който Питсбърг Фил, Уейс, Ферако и той самият са ликвидирали Розен и как след като е паднал мъртъв, за по-сигурно са му изпратили в главата допълнително още четири куршума.
По време на тези показания в залата на съда цареше гробна тишина. Напразно защитниците на Бухалтер се опитваха да разсеят страшното впечатление от разказа на Таненбаум, като го подложат на контраразпит в продължение на повече от час. Също така напразно главатарят на Анонимното дружество за убийства и неговите двама лейтенанти свирепо отхвърляха обвиненията. Те не бяха в състояние да представят никакво приемливо алиби. Последният удар нанесе Магун, който също даде показания, че е чул от устата на Луис Капоне разказ за убийството на Розен.
В последната минута защитата реши да използва една последна възможност, като представи лъжесвидетелството на един приятел на Розен, който се опита да оневини обвиняемите. Но когато се наложи да подпише под клетва дадените показания, човекът се изплаши, отрече се и накрая се провали окончателно. Същото стана и с брата на Гурах Шапиро, и с брата на жената на Менди Уейс, дошли да потвърдят, че са се намирали единият с Лепке, а другият с неговия лейтенант в момента на престъплението.