От този момент делото беше решено. В продължение на три дни след безмилостна обвинителна реч на Туркъс адвокатите на Бухалтер се опитваха злобно да отрекат чудесния наниз от свидетели и доказателства, събрани от заместник-окръжния прокурор. Безуспешно. И защитниците на Менди Уейс и Луис Капоне нямаха повече щастие…
През нощта в петък на 30 ноември 1941 г. в 22,15 часа съдът се оттегли на съвещание. Към полунощ съдбата на тримата подсъдими беше решена. Те бяха признати за виновни за предумишлено убийство. Следващият понеделник, за девет минути, Бухалтер, Менди Уейс и Луис Капоне чуха присъдата си — смърт на електрическия стол. В десетдневен срок те трябваше да бъдат прехвърлени в Къщата на смъртта в Синг Синг, където тяхната екзекуция беше определена за 4 януари 1942 година. В цялата история на престъпността това беше първият случай, когато смъртна присъда се стоварваше върху главата на един от главатарите на Синдиката на престъпниците.
Но защитата на осъдените веднага започна една безнадеждна борба за забавяне на трагичната развръзка. Използваха се всички легални хитрини и се разчиташе на влиятелни политически покровители на всички равнища. При това по такъв скандален начин, че станалият междувременно губернатор на щата Ню Йорк Том Дауей отиде дотам, че публично обвини президента на Съединените щати, великия Рузвелт, че спъва работата на правосъдието.
Във всеки случай непрекъснатите протакания забавиха екзекуцията на зловещото трио до 1944 година. Но едно след друго безбройните обжалвания пред всички висшестоящи инстанции бяха отхвърлени. Отхвърлени бяха и молбите за помилване. И накрая след две години на уморителни, изкуствено създадени съдебни процедури осъдените, държани до този момент във федералния затвор в Ню Йорк, бяха прехвърлени в Синг Синг и тяхната електроекзекуция беше предвидена за нощта на 2 март 1944 година. В 21,40 часа, преоблечени в специални дрехи, Бухалтер и сподвижниците му, подчертано горди, бяха заведени в помещението, което в подземния свят беше известно като „залата за танци“, стаята на смъртта. До екзекуцията оставаха осемдесет минути. Осъдените се срещнаха за последен път със семействата си. Усмихнат, Лепке успокояваше жена си и двамата си лейтенанти. Нещо трябваше да се случи. И той го знаеше.
В последните петнадесет минути това „нещо“ дойде във формата на телефонно обаждане на губернатора. Екзекуцията се отлагаше с една седмица, докато Върховният съд не се произнесе върху последната молба на защитата на осъдените по параграфа за допустимостта на изпълнението на присъдата.
Сутринта на следващата събота молбата беше отхвърлена и екзекуцията беше насрочена за 23 часа същия ден. Осъдените не изглеждаха много притеснени. В Синг Синг екзекуции през почивните дни не се извършваха. Това беше ненарушима традиция. Така тримата мъже с апетит унищожаваха обилното меню, което се смяташе за тяхната последна вечеря, абсолютно убедени, че последното им пътуване ще бъде при всички случаи отложено до понеделник.
— Това ще ни даде възможност поне още веднъж да се натъпчем за сметка на данъкоплатците… — подхилваше се Менди Уейс. Той вярваше на Лепке Бухалтер, който им беше заявил, на него и на Капоне, че през неделния ден сигурно ще се случат нови „неща“.
Но техните красиви надежди изведнъж рухнаха, когато в 21,55 часа директорът на затвора се обади за последен път по телефона на губернатора Дауей, от когото зависеше отлагането на екзекуцията до понеделник. Скъсвайки с традицията, която се спазваше стриктно в продължение на 27 години, т. е. от когато Синг Синг беше построен, Томас Дауей отказа поредното, отлагане с две кратки, решителни думи: „Няма промяна!“
В 22,02 часа Луис Капоне проникна в стаята на смъртта, претъпкана с журналисти, и без да каже дума, седна на електрическия стол. Три минути по-късно той беше само издъхнал труп. В 22,10 ч. дойде ред на Менди Уейс… С глава под черната качулка още мълвеше: „Аз съм невинен! Аз съм само изкупителна жертва! Предайте дълбоките ми чувства на моето семейство.“ Ударът от 3400 волта окончателно прекъсна последния му вик.
В 22,15 часа влезе този, когото всички очакваха като звезда… — Самият Луис Лепке Бухалтер!… Малките кафяви очи на краля на престъпниците бяха загубили кадифената си мекота. Той стрелкаше присъствуващите журналисти с ледени и яростни погледи. Осем кожени ремъка го приковаха неподвижно върху зловещия стоманен стол. Палачът закачи електродите за смъртнобледата кожа и стегна челото му във фаталната каска, после го покри с качулката. В тясната задушна стая се чу бръмченето на муха. Директорът на затвора повдигна ръка, палачът грубо блъсна надолу прекъсвача. За един миг светлината в целия затвор намаля. В стаята на смъртта премина бърза и отвратителна тръпка, докато тялото на осъдения се сгърчи в коланите и се разнесе непоносима миризма на озон и изпечена човешка плът. Големият шеф на Анонимното дружество за убийства, главният убиец, отговорен за смъртта на стотици, най-сетне си плати. В 22,19 часа съдебният лекар официално констатира смъртта му.