Осъждането и смъртта на Лепке Бухалтер и неговите двама лейтенанти представляваше, последната кървава сензационна страница от разкази, които травматизираха Америка в продължение на година и половина.
Междувременно О’Дуайър не преставаше да тръби високо за своята решимост да намери Албърт Анастасия, изчезнал още в деня на предателството на Разпети петък, и да го изправи пред Криминалния съд. На няколко пъти той се изфука пред целия печат, че има в ръцете си „образцово обвинително досие“ срещу великия диктатор на кейовете, което ще му позволи да получи без затруднения нова смъртна присъда. Доказателствата, предоставени от Ейб Релис съдържаха точни обвинения лично срещу Анастасия за повече от двадесет убийства, по-специално за убийството през май 1939 г. на Морис Даймон, делегат на профсъюза на каруцарите, и на Питър Панто(Питър Панто беше прототип на човека, пресъздаден от Марлон Брандо в известния филм „На кейовете“ („On the Waterfront“), друг работнически представител, мистериозно изчезнал през същата година.
Със свойствената на младостта храброст (той няма двадесет и пет години) Панто има смелостта да се противопостави на терористичния режим, наложен от Анастасия по кейовете на Бруклин и Ню Йорк. Той дори се осмели да се кандидатира срещу него в новите избори, които трябваше да се състоят през същата година за президентското място в профсъюза на докерите. На 8 юли 1939 г. по време на голямо събрание той публично осъди съдружника на Бухалтер пред повече от хиляда работници от пристанището. Той успя да ги въодушеви и да ги убеди да му помогнат да изгонят от кейовете гангстерите, които контролираха борсата на труда. На 8 август младият активист, който трябваше да се ожени през октомври, изведнъж изчезна безследно. Неговата годеница Ана Мафия (Sic!) преобърна небето и земята, за да го намери. Нито полицията, нито приятелите на Панто не успяха да разберат дали е мъртъв или още е жив, нито дори да определят при какви обстоятелства е могъл да изчезне, без да остави следа. Показанията на Ейб Релис девет месеца по-късно дадоха възможност да се разбере какво се е случило. По заповед на Анастасия, Питър Панто е бил тайно отвлечен от Менди Уейс, Ферако и някой си Тони Ромеро и после удушен от Уейс, докато другите се опитвали да го озаптят. Независимо от малкия си ръст и слабата си фигура нещастникът се защитавал яростно. Успял е почти да отхапе палеца на Менди Уейс. След като е бил зверски довършен, тайно са го погребали в едно малко гробище на Ню Джърси. Анастасия не желаеше по никакъв начин да бъде намерен трупът, тъй като той веднага щеше да бъде посочен като убиец. Всички знаеха за злобата, която изпитваше към Панто, а и убийството можеше да направи младежа мъченик в очите на всички докери.
Още един път обвиненията на Ейб Релис се оказаха съвършено точни. Предприет беше незабавен обиск в посоченото от него гробище. Извадиха, някаква безформена маса, но с помощта на Х-лъчи беше категорично установено, че това са останките на нещастния Питър Панто, смесени с трупа на неизвестно лице.
Предупреден по неведоми пътища, за това вече стана дума, Албърт Анастасия се укри същата нощ, когато Изчанчения начена своите дълги и, общо взето, повтарящи се разкрития. О’Дуайър изпрати веднага по неговите следи група полицаи. Техните издирвания ги заведоха дори в Куба и до Италия, но независимо от огромните, явно показно разгърнати усилия не се получаваше никакъв резултат. В продължение на деветнадесет месеца Анастасия не беше намерен. Всички работници от пристанището, до последния бяха уверени, че Анастасия въобще не се е отдалечавал от Бруклин. От своето скривалище с посредничеството на брат си Тони той продължаваше да упражнява своята желязна власт по кейовете. По време на арестуването му Гурио издаде едно от скривалищата му — фермата Милтън, недалеч от Ню Йорк. Въпреки натиска на общественото мнение, печата и собствените му сътрудници О’Дуайър се въздържа да иска задочна присъда на съдиректора на Анонимното дружество за убийства, като продължаваше, да бъде сигурен, че ще успее да получи за него смъртна присъда. Окръжният прокурор изтъкваше несъстоятелни претексти за протакане. Неочакваното изхвръкване на Ейб Релис през прозореца на 12 ноември 1941 г. като че ли дойде тъкмо навреме. Според изявлението на окръжния прокурор това било катастрофа, тъй като липсва ключовият свидетел, върху който е построена цялата негова чудесно действуваща система.