Джони беше добър приятел с Чиро Теранова, Кралят на артишото, още по-близък с Франк Еали, станал Иейл — сицилианец, голям шеф в сицилианското обединение, който мислеше за всичко и ръководеше едновременно, едно погребално бюро. Не бива да се пренебрегва завръщането в земята на жертвите, когато може да се припечели и оттам. Франки Иейл, загрижен за представителността си, произвеждаше и отвратителни пурети, украсени с лика му. За престиж той утрои цената в сравнение с истинското им качество и наложи пуретите си на всички магазини за цигари, контролирани от него в района и в околността му. И за Иейл охотно се говореше, че той „не се пуши“, както се казва за други, че не могат да бъдат преглътнати, но никой не би рискувал да издуха дим в лицето му, т. е. да му го каже лично.
Джони Торио забеляза от пръв поглед очевидните качества на Франк Костело и Чарли Лукания. В замяна на това пък отблъсна пренебрежително Меир Лански и Бъкси Сийгъл, прекалено натрапващи се всеки със стила си, и защото, макар и неаполитанец, беше проникнат от духа на мафията, беше върл антисемит.
Костело му се възхищава и му подражава. По-късно той ще признае, че е вземал уроци по държане в обществото при този кандидат на науките на добрите обноски.
Торио ги представи на Франки Иейл. Последният току-що беше наел един брутален здравеняк на име Алфонс Капоне, неаполитанец като Торио, но роден в Бруклин на 17 януари 1899 г. — една година по-млад от Чарли Лукания.
Този Капоне трябваше да бъде силен, грубиян, безмилостен, тъй като Франки Иейл го беше наел за бияч в своята „Странноприемница Харвард“. Клиентелата на заведението се състоеше от най-безмилостните измежду безмилостните, които бяха болезнено докачливи и ставаха още по-силни, след като се напиеха. Ал се справяше отлично с работата си, работейки ту с палка, ту с юмрук.
Чарли и Франки се запознаха с него и дори станаха свидетели на един кървав епизод, след който Ал Капоне ще се старае винаги да показва само десния си профил. Въпросната вечер младият Ал заместваше бармана. В бара влезнаха дребен мъж от Бруклин — Франк Галучио, и сестра му Франческа. Влезлият не се понрави никак на присъствуващите. Като забеляза това, на Ал му се прииска да се покаже остроумен и без да знае какво свързва неговия клиент с дамата, той й наговори такива неща, които биха засегнали дори проститутка. Сестра му бе нагрубена. Галучио не се поколеба. Без да се притеснява от славата и ръста на Капоне, той се озова с един скок зад бара, изкарвайки острието на автоматичния си нож. С няколко бързи движения на китката той наряза дълбоко лицето на оскърбителя. В полицейското досие на жертвата му резултатът от действията на Франк ще бъде отбелязан завинаги по следния начин: „Кос белег на лявата буза, дълъг шест сантиметра и половина, перпендикулярен на челюстта; кос белег със същата дължина върху шията, под лявото ухо.“ Заслепен от кръвта, Капоне не можеше да продължи да се бие. Странно е, че той никога не поиска да отмъсти на Галучио. Вероятно бе решил, че не е имал право да наскърбява безпричинно сестрата на свой сънародник. По-късно той дори ще направи свой телохранител човека, който го обезобразява за цял живот. Нека подчертаем, че Ал разказваше с желание, че ужасните белези по лицето му са причинени от избухнали снаряди на фронта във Франция. А в действителност този славен боец от 77-а дивизия никога не е обличал униформа. Независимо от това Галучио възприема тази версия и я потвърждава, спасявайки по този начин честта на шефа си, отрича истината дотогава, докато самият Капоне я забрави.
От тази вечер в „Странноприемница Харвард“ Ал Капоне си спечелва прякора Белязания. (Прякорите на престъпниците никога не се използват в тяхно присъствие.) Нещастие постига всеки, който по невнимание го произнася пред него. Лицето му побеляваше, докато белезите почервеняваха от обидата, обливайки в кръв отново лявата страна на лицето му, отблъскващ контраст. Когато Бен Хехт снима филма „Скарфис“ (Белязания), са чували Капоне да се кълне, че „ще пречука бездарниците, които се подиграват с него, за да печелят пари“. Актьорът Джордж Рафт ще му уреди тайна Среща с продуцента Хауърд Хюс. Нито един от тримата не ще разкрие никога какво се е говорило. Филмът беше завършен безпрепятствено. Тъй като Паул Муни има огромен личен успех в него, лансирайки на мода стила на престъпниците, той увенчава гангстерите със слава, за която можем най-малкото да съжаляваме. За това са виновни единствено неговият талант и Хауърд Хюс!