За Лъки това беше само първият жалон към свободата. Така е, нещастието на едни носи щастие на други. На 11 декември 1942 г. като камбанен звън отекна катастрофата от Пърл Харбър. Съединените щати побързаха да влязат във въоръжения конфликт. На Лучиано се предостави изключителен шанс да спечели своята собствена война за извоюване на победата. Той го виждаше ясно. Събитията, ако ги използваше внимателно, можеха да му позволят да се измъкне от затвора. Той знаеше да използва обстоятелствата. Затова трябва да му имаме доверие.
Още преди светкавичната японска атака над Пърл Харбър, през 1940–1941 г. американските военни разузнавателни служби имаха сериозни съмнения, че по цялата територия на страната е организирана немска пета колона. Фашистките организации, за чието съществуване се знаеше от дълго време, процъфтяваха. Те охотно създаваха тесни контакти с някои секции на Ку Клукс Клан на основата на расизма и антисемитизма.
Чарлз Брейтъл ни го потвърди: „Много се опасявахме от германската активност в страната. Най-страшни от всички бяха саботажите по кейовете на пристанищата. Най-вече от германските диверсанти, дебаркирали от подводниците на остров Лонг Айлънд. Нямаше съмнение, че те опитваха мощни акции срещу доковете, откъдето тръгваха всички материали, предназначени за нашите армии и армиите на нашите съюзници.“
Това Лучиано го знаеше прекрасно. Още веднъж моментално всичко му стана ясно. Извика Меир Лански и Франк Костело в Данемора и разкри разположението на батареите на своята армия.
— Меир, и ти, Франк, правите всичко, което е по силите ви. Трогнат съм. От дълго време виждам по вашите муцуни, че независимо от нашите усилия, независимо от всичките мангизи, излезли от Банката за смазване за избирателната кампания на този изтърсак Дауей, вие не вярвате и за миг, че той ще ме освободи, дори ако прибавим, според обичая, допълнително пакет от долари на него лично. Не е вярно, че той не иска да го направи, той не може да го стори. Да си представим за момент, че губернаторът Дауей освобождава условно Лучиано — той ще загуби всякакъв морален престиж, ще бъде обвинен от своите политически противници в извършване на длъжностно престъпление и злоупотреба. Довчерашният герой ще се превърне в изкупителна жертва и ще унищожи всичките си възможности да стане президент на САЩ. Но ако ние намерим хитрост, годна да му спаси авторитета без риск от катастрофа, той ще участвува… Достатъчно е да имаме тайно силен коз, за да го принудим да удържи дадената дума, тъй като този мерзавец не зачита нищо. Зная как да му попреча да ни направи отново номера, който ни скрои Рузвелт…
Костело се оживи.
— Добре! Дотука чудесно загрявам номера, но ти забравяш най-важното — хитрината, хватката, каква ще бъде, според теб?
Лъки се протегна с изпънати далеч напред ръце и се подхили:
— Момчета, аз ще стана национален герой, едно момче, което чудесно ще подпомогне своята родина в борбата срещу вътрешните и външните врагове… и нищо няма да може да бъде отказано на един герой. Добрите поданици ще бъдат щастливи да видят как Дауей ще ми отвори вратите към свободата. Те дори ще решат, че този човек здравата се е изхитрил да забрави миналото и злобата срещу такива типове като мен и ще кажат: „Сваляме ти шапка, Дауей!“
Програмата, която ви предлагам, се състои в две части. Вие знаете и тези истории с нацистките шпиони, и че там работите не вървят. Погледнете „Ню Йорк Америкън Джърнъл“ и заглавието на осем колони „Затворете си устата“… Военните започват да се паникьосват. Ти, Франк, ще внушиш на политици, близки до Генералния щаб на отбраната, че нашите хора като бивши контрабандисти на алкохол познават брега като петте си пръста, значи и всички възможни места за таен десант. Във всеки случай те достатъчно дълго време са водили за носа бреговата охрана, нещо, което ще трябва да направят и нацистите, ако искат да постигнат някакъв резултат. Добре, ти ще им предложиш тяхната безусловна помощ. Ти, Меир, от своя страна, ще гарантираш неприкосновеността на кубинските брегове… Ще ти бъде лесно с Батиста, ако трябва, ще му пробуташ нещо допълнително… На Бахамските острови ти си човекът, който командува. Флотът ще се впечатли, но преди да направите всичко това, ще трябва да се предизвика истинска паника… това ще бъде бачкане за Албърт Анастасия и Тони. Отсега нататък ще трябва да се поразвъртите, какво казваше тоя глупак Уинкъл? А, да, точно така — да се насади психоза за голям саботаж, за разрушаване на инсталации от най-голяма важност. Трябва да се задвижат нещата… Трябва да се говори само за това.
Двамата слушатели не можаха да сдържат възхищението си от способностите на този гигант на мисълта, който не преставаше да ги учудва. За да покаже, че го слуша внимателно, Лански попита: