— Да, ясно… но ти говореше и за втора част?
— Нека започнем с тази, а после ще поставим в действие и втората. Не искам да крия от вас, става дума за това какво тайно ще надроби Вито Дженовезе в Италия, преди всичко в Сицилия, където го изпратих да навести няколко донове. Карло Гамбино и Кармине Галанте ще му отворят вратите си. (Нека припомним, че Вито Дженовезе не беше сицилианец.)
А сега на работа.
На пристанищата имаше голямо движение. По кейовете имаше кораби от най-различни националности. СССР искаше военни материали. Трябваше да се доставят срочно на СССР танкове, различни превозни средства, джипове, муниции, оръжие. Всички те трябваше да бъдат прехвърлени през Иран. Всеки кораб беше много нужен, още повече че германските подводници разрушаваха конвой след конвой, а и войната в Тихия океан също изисквате голям брой транспортни кораби за пренасяне на хора и материали.
Хората от Организацията впрегнаха таланта си, за да накарат всички да повярват, че има шпиони навсякъде. Само че в края на краищата нищо не се случваше. Никакви разрушения, никакви сериозни тревоги.
Дойде време Албърт Анастасия да изиграе своята роля. Той имаше идеи, достойни за Макиавели, а и не вършеше работата наполовина. На кея се намираше най-хубавият пътнически кораб на всички времена, плаващ луксозен дворец, гордостта на Трансатлантическата компания — „Нормандия“.
Американските власти със съгласието на генерал Дьо Гол получиха разрешение да преустроят гиганта на моретата за транспортиране на войски. Новината зарадва сърцата на американците. Печатът побърза да осведоми за новите преустройства, за фантастичните възможности на кораба, способен да транспортира наведнъж 5000 войника. (През 1937 г. „Нормандия“ стана носител на „Синята лента“.)
Всички работници, които се трудеха на френския пътнически кораб, бяха членове на профсъюза. Във вътрешността на гиганта сваляха преградите от червено дърво, за да монтират метални конструкции. На 9 февруари 1942 г. от кея на западната страна на Манхатън пристигат трима заварчици, качват се на борда на „Нормандия“ и слизат във вътрешността. После никои не ще чуе повече да се говори за тях. Това не е причина да се притесняваме за тяхната съдба, те водят златно съществуване и споменът за обхванатия изведнъж от пламъци „Нормандия“ съвсем не им пречи да спят. Обхванат от страшен пожар, корабът гори в продължение на малко повече от 24 часа. Под звуците на същите сирени, които го посрещнаха при неговото триумфално влизане в пристанището на Ню Йорк по време на връчването на „Синята лента“, със същите фонтани на пожарните кораби, които този път не рисуваха гейзери в негова прослава, а се опитваха безнадеждно да загасят огъня, обхванал бордовете му, шампионът на моретата започва да се накланя и свършва, като поляга с бълбукане, наподобяващо морски прилив, във водата.
Хиляди американци със сълзи на очи присъствуваха на тази агония. От уста на уста се носеше думата „саботаж“. Анастасия довърши работата си, като заповяда обща стачка.
Начинът на мислене се промени изведнъж на 180°. Фашистка Италия на Мусолини воюваше на страната на Райха на Адолф Хитлер, а по-голямата част от докерите бяха от италиански произход, потомствените американци, от англосаксонски произход започнаха открито да ги подозират. Най-лошите оскърбления се стоварваха върху родените на Апенинския полуостров, епитети като предател и шпионин бяха най-безобидните.
Плъзна и слух, според който флотилиите на морските рибари (всички от италиански произход) снабдявали с продоволствие и взимали със себе си шпиони, изпратени от Италия и Германия, специалисти по саботаж, дошли да приготвят нападението на ордите от хуни с пречупен кръст върху свещената земя на Америка.
Когато разбра, че феноменът на отровата е достигнал опасна точка, от която връщане назад няма, Костело започна контраоперацията.
По негова команда полицаи от италиански произход, получили американско поданство, взимаха думата при всеки възможен случай, за да разкажат за лоялността на своите съотечественици. Полицаи от американски произход, но „смазани“, поемаха щафетата, за да разобличат този свиреп расизъм, недостоен за страната на свободата. После Просперо Винсънт Виджиано, едно от божествата на Тамани Хол, личен приятел на Джо Адонис, заяви на една умишлено предизвикана пресконференция: „Може да бъдеш италиански гангстер, свързан с подземния свят, сицилианец, член на мафията, без при това да си изоставил най-светите патриотични чувства. Това е още по-вярно, като се има предвид, че главатари на банди се свързаха с мене, за да ми потвърдят, че дори с риск на живота си те ще докажат при всички случаи своята вярност към скъпото отечество, което са си избрали, на което дължат всичките си благодарности за чудесното гостоприемство.“