Този намек има пряко отражение в редиците на достолепния американски военен флот. Той се принуди да свали по-ниско вирнатия си нос и да поиска от Вашингтон разрешение да потърси тайно пряка връзка с хората на подземния свят, по-специално с тези от доковете.
Вашингтон и Рузвелт дадоха незабавно съгласие за започване на операцията „Престъпен свят“.
За да се прикрие, Генералният щаб на марината даде пълномощия на енергичния капитан-корвета (Чинът отговаря на нашия капитан III ранг.) Чарлз Хафенден, командирован в Генералния щаб от Манхатън.
Интересно е, че Хафенден не е имал никакъв пряк контакт с Томас Дауей, който независимо от смутните времена се интересуваше само от избирателната си кампания за губернатор на щата. Той разговаря с Франк Хоган, евентуалния заместник на Дауей, в случай че бъде избран, и с Мърей Гърфейн, един от хората, които настървено искаха гибелта на Лучиано по време на разследването, предхождащо процеса и тежката присъда на Лъки.
Ние дълго време разпитвахме Мърей Гърфейн за този интересен период. Той с желание ни разказа следното:
"В тогавашния момент едно огромно количество военни материали попадаха в ръцете на германците. Това беше драматично ембарго, което блокираше цялото товарене на военни материали не само за нашата армия, но и за всички армии на съюзниците. Именно тогава един офицер от секретните служби на марината, Хафенден, се свърза с Франк Хоган и го попита: „Има ли начин да се преговаря с признатите главатари на незаконния бизнес?“
Причините бяха следните: ако успеем да проникнем сред престъпниците, или още по-добре, ако можем да се съюзим с тях, ние ще можем да откриваме предварително всяка опасност от саботаж по кейовете от страна на германските или италианските шпиони.
Главатарите на незаконния бизнес, с които се срещах, се похвалиха, че те могат да направят много в този смисъл… но че нямат право да го направят без разрешението на някого… Аз попитах: „На кого?“ Отговориха ми: „На Лучиано, но за нещастие той е в затвора…“ Тогава, по техен съвет аз влезнах във връзка със Сокс Ланца, шеф на профсъюза на рибарите…
И ето как краят на конеца ги заведе при Лучиано!
Така нещата се наредиха точно както той искаше. Сега трябваше да стигнат до него, минавайки през Сокс Ланца.
От петнадесет дни Джоузеф Сокс Ланца си учеше урока при Франк Костело и го знаеше наизуст. Приятелите му го наричаха Джо Сокс, беше персонаж а ла Спенсър Трейси, но за отрицателен герой. Напълно неграмотен, той стана крал на пазара за риба, като изнудваше всички рибари в пристанището на Ню Йорк. Тарифата беше 100 долара за всеки пълен с риба кораб, 50 долара за всеки камион, натоварен на кейовете с вече веднъж таксуваната риба. Той не търпеше никакви извъртания. Първо предупреждение: една котвичка се насочваше с всичка сила в тялото на своенравния рибар, понякога го убиваше. Тогава всичко изглеждаше като нещастен случай. Второ и последно предупреждение: вироглавецът се виждаше притиснат между стената на кея и борда на някой кораб. От това действие се получаваше отвратителна каша, която после си оспорваха големите черни плъхове с червени очи. Той имаше известни проблеми, когато поиска да разшири изнудванията и върху консервните фабрики. Осъден и изпратен в затвора във Флинт (Мичиган), той не изостави управлението. Неговият приятел Албърт Маринели, един от боговете в Тамани Хол, и зет му Просперо Венсънт Виджиано го извадиха бързо оттам.
Трябваше да направи няколко фасона, докато се съгласи да бъде представен на капитан Хафенден. По-специално той настояваше капитанът да дойде на срещата цивилен: „Разговор с тип в униформа, това ще ми навреди…“ Срещата се осъществи в полунощ на една пейка близко до гробницата на генерал Грант, на края на Ривърсайд драйв.
Сокс следваше точно наставленията на Костело, правеше се на добър поданик, уверяваше офицера, че когато става дума за корабите в открито море, той гарантираше за всички хора от своята флотилия: готови били да застанат на стража. Очите на моряците виждали надалеч и точно. Те щели също да отбелязват всичко подозрително, което влиза и излиза от пристанището. Но за това, което става по доковете, не можел да помогне. Това не бил неговият ресор. Би имал големи неприятности. Там той не притежавал нито сила, нито власт.
— Това засяга кого — пита Хафенден, — господин Анастасия?