— В известен смисъл да, малко…
— Но тогава кой?
Сокс приготви своя ефектен удар.
— Някой, който може да уреди всичко, по простата причина, че е голям бос… само че нямате късмет, той е в затвора в Данемора. Това е Чарли Лъки Лучиано…
Рибата се хвана на въдицата.
Хафенден разговарял дълго с Гърфейн как да направи така, че да омилостиви Лучиано, ядосан от процеса, ядосан, че е в затвора. Щеше ли да се съгласи да го приеме?
Разбира се, Лъки прие молбата високомерно:
— Какво, да приемам един офицер в тази яма с лайна, в която са ме оставили да гния! Дума да не става. Отвратително е за него, а не за мен.
Решен да успее, Хефенден се среща с адвоката на Лъки Мое Полакоф, който за всички отговори го свързва с Франк Костело.
Костело му обяснява, че не е никак справедливо и дори е неприлично да иска да преговаря с човек, с когото се отнасят така зле. Хафенден се съгласил, поискал среща с Дауей, който изпратил прошение до съдията Маккук Лучиано да бъде прехвърлен в Синг Синг за исканата среща.
Така е, когато човек печели малките сражения, накрая взима и голямата победа.
В новата си килия, съоръжена с течаща топла и студена вода, Лъки приел Мърей Гърфейн, Хафенден, Полакоф, Джордж Уолф, Франк Костело и Меир Лански.
Докато към него се обръщат с официална молба, Лъки не преставал да гризе малки зелени краставички, специално доставени за него от Меир Лански от фабриката на Дилейни стрийт. Двамата се поглеждали съучастнически и се усмихвали.
Лучиано дал своето съгласие по принцип, но при определени условия.
Сега в играта трябваше да се включи Дауей.
Голям играч на покер, а и мошеник от висока класа, Лъки си беше раздал най-добрите възможни карти.
Най-напред, ако Дауей не се присъедини към неговите искания, той ще предаде на печата всичките фалшиви доказателства, провокирани от прокурора, за да е сигурен, че ще го осъди. За тези фалшификации той имаше доказателства.
Освен това сега, когато Дауей, станал губернатор, благодарение на неговата помощ, визираше президентския пост, Лучиано щеше да направи всичко, за да му помогне, но само срещу нещо, което би му дало действителна гаранция, ако Дауей непочтено забрави направената му услуга.
И за да завърши окончателното изпълнение на набелязания план, той остави отворена вратичка за едни последни задължителни преговори. В тях той изискваше незабавно да бъде освободен под гаранция.
Тук трябва да признаем, че Дауей разигра една забележителна комбинация. Дори Чарли признава това. Прилагаме превод на оценката му за новия губернатор:
"Аз веднага разбрах какво иска този малък мустак, за да му помогна, и нещо, което е много по-важно — за да не заема позиция против него и да компрометирам шансовете му да стане президент. Този мръсник е готов да ме освободи, но при условие че литна далече, много далече. Това ще рече, че ще трябва да приема да напусна моята страна, страната, на която съм легален поданик, откакто беше натурализиран моят баща, още когато бях момче. Но той няма да може да ме депортира без моето съгласие. Разбрах и още нещо: той иска да има възможност да се фука, че е отървал Съединените щати от страшния гангстер Лъки Лучиано.
Но има и нещо друго. Аз ще трябва да остана в тази колиба до края на войната. Не могат да ме изпратят в Италия, докато тя трае, защото става дума за вражеска държава. Тогава да видим какво ще ми се случи? Същото като при тези момчета, които искат да извършат идеалното престъпление. Аз разработих точен план и всичко вървеше като по ноти, докато Дауей не постави своето условие…
Вярно е, в определена степен Лучиано беше попаднал в клопка, но както винаги той преувеличаваше. Няма ли да бъде освободен в края на войната? Това е по-добре, отколкото като плъх да гние в затвора. Освен това Дауей го настани в най-хубавия затвор на щата Ню Йорк, Грейт Медой в Камсток, на север от Албани. Настанен повече от удобно, той получаваше храна от най-добрите готвачи на града, поливаше я с уиски „Джи енд Би“ и имаше винаги студено шампанско за гостите си. Разполагаше и със стая, за да посреща капитан Хафенден, Мърей Гърфейн, Сокс Ланца по проблемите на операция „Престъпен свят“. Директорът на затвора Бърнън Мороус се грижеше специално за него. Естествено беше му разрешено да се среща също и с приятелите си Анастасия, Лански, Костело и други бандити, шефове на семейства и главатари на банди. Тук идваха всички: Джо Бонано, Джо Профачи, Томи Лукезе, Тони Акардо, и те организираха фантастична пиянска оргия, за да полеят важното събитие. По уговорка с Лучиано губернаторът Дауей, бивш шампион по безпощадна борба срещу злото, обещаваше, че „ако се държат тихо, момчетата от бандите няма да бъдат повече преследвани…“