Хафенден имаше пълното право на поздравления от началниците; по кейовете вече не се случваше нищо. Докерите товареха военните материали денонощно, без дори да мечтаят за увеличение на заплатата. Всички станаха добри и участвуваха с всички сили и от сърце във военните усилия на страната.
Сега сигурно е моментът да споменем, че уреждането на нещата беше сделка, изгодна за всички.
За да ускори хода на събитията около своето освобождаване, във всеки случай, а и може би и за да даде подходяща възможност на Дауей да изпълни както трябва поетото задължение, без да рискува окончателно пропадане, Лъки Лучиано трябваше да изпълни втората част от маневрата. Да мести и да размества пионката Вито Дженовезе.
Това беше интересен персонаж, за който е необходимо да се дадат по-подробни разяснения. Той беше високопоставен главатар на престъпниците, хитър, лукав, находчив, изпълнен с противоречия и в края на краищата труден за разбиране. Един журналист го описа така: „С неслизаща от лицето крокодилска усмивка, с мек и абсолютно равен говор.“
Дон Витоне, роден през 1897 г. в Неапол, емигрира с цялото си семейство в Ню Йорк през 1912 година. Ние вече обяснихме как се е срещнал с Лъки Лучиано. Бързо се превръща в неговата дясна ръка. Специализира се в проституцията и изглежда непреодолимо привлечен от трафика на наркотици. Неговият шеф Лъки Лучиано, суеверно загрижен да изглежда настрани от подобен вид дейност, го оставяше на преден план и дърпаше конците зад гърба му.
От първите улични боеве дон Витоне запази за цял живот два големи белега на дясната си буза. За да прикрие тази видима обида на личността му, той се принуди да опира тази част от лицето си върху рамото. Така доби типичната гангстерска стъпка и силно наклонената походка. Нисък, дебел, той носеше очила против слънце, за да намали ефекта от черния, рядко жесток поглед.
През 1930 г. Дженовезе отпътува за три месеца до Италия, за да постави основите на евентуален трафик. В противовес на Лучиано него го влечеше към Европа. Двамата мъже взаимно се допълваха много добре. Като отчиташе все пак неговите лични качества, Лъки не му се доверяваше и дори го ненавиждаше. Само че дон Вито Дженовезе се оказа много полезен…
Своите първи капитални вложения той направи в едно заведение за хомосексуалисти и мъже с променен пол. Това не му пречеше да доказва нежните си чувства към противния пол. Неговата първа жена Ана Рагоне беше човек с благ характер, тежко преживяваше престъпната дейност на мъжа си и почина от мъка през 1931 г., макар че се опитаха да я представят като починала от туберкулоза. Не е известно дали той я е оплакал.
През 1932 г. той срещна на един обед в „свой кръг“ едно вулканично момиче, дванадесет години по-младо от него, Ана Петило Вернотико. Нейният съпруг Джерард Вернотико беше един от членовете на специалния екип на дон Вито. Много поласкана, тя седеше между двамата. Както си бъбреха, изведнъж откриха, че Петило са братовчеди на семейство Дженовезе. Значително по-силно го развълнува коляното на Ана под масата… Лудо влюбили се един в друг, техният устрем беше изведнъж спрян от факта, че Ана не желаеше да измени на съпруга си. Тя не желаеше да стане любовница на дона на мъжа си. Имаше принципи и религия, на които държеше.
Дженовезе беше както последователен, така и методичен. Той натовари двама от своите убийци, Питър Майон и Майкъл Барезе, да ликвидират неделикатния съпруг, който си позволява да поставя на изпитания съвестта на жена си, а това страшно измъчваше дон Вито.
На 16 март 1932 г. Джерард Вернотико беше удушен с рибарска корда на покрива на едно здание в Манхатън от своите колеги. За да бъдат сигурни, му теглиха няколко куршума в главата и тялото и го наръгаха единадесет пъти с кама. Човек трябва да бъде много предпазлив, особено с чувствителните съпрузи, които имат навик да се връщат неочаквано. Да се върне от другия свят, естествено, е по-трудно.
За негово нещастие някой си Антонио Лонзо се качил на покрива да подиша чист въздух. Един куршум в главата го лиши от простора с чистия въздух.
Петнадесет дни по-късно Дженовезе се ожени за Ана. Не може току-така една братовчедка да остане вдовица.
През 1932 г. той стана член на Висшата директория на престъпния синдикат, винаги до своя пряк шеф Лъки Лучиано.
През септември 1934 г. неговото скъперничество го принуди да се върне към предишните си лоши навици. По време на една подставена партия покер в дъното на една от залите на ресторанта, държан от Фердинанд Босиа (Сянката), Дженовезе съдра кожата на един наивен италиански бизнесмен. Обра му 160 000 долара. Босиа поиска 35 000 „мано“, което беше нормално, той беше дал помещението, той беше „подредил“ играта и накрая той беше поканил Дженовезе да оскубят перата на „гълъбчето“. Дженовезе имаше угризения на съвестта, когато се налагаше да даде дори и един долар от своите печалби, но обеща да помисли. И измисли всичко. На 9 септември 1934 г. той побърза да се разплати с Босиа с помощта на най-добрите си стрелци Гу Граска, Джордж Смура, Майк Миранди и Ърнест Руполо (Ястреба), които му платиха с град от куршуми, калибър 11,43.