Много е трудно да бъдат приведени материални доказателства, но силното влияние на Дженовезе върху граф Чано може би е повлияло, на графа да премине на страната на Бадолио в хода на съзаклятието на Големия съвет на фашистите (25 юли 1943), което доведе до отстраняването на Дуче. Мусолини обичаше да казва, често: „Ние сме трима, които управляваме: Краля, Папата и Аз…“, като забравяше да спомене за един коварен слушател, винаги в някоя от първите ложи, преждевременно осведомен за всички събития — мафията. Тя си служеше с него, но той не знаеше да си служи с нея, а неговата кожа не струваше вече нищо. Очакваше се само как ще го сдъвче.
Дженовезе, който играеше играта докрай — както е известно, на покер карти се сменят бърже, — не остави работата си да пропадне. От една страна, той продължаваше да предоставя милиони долари за временното правителство на Дуче, а на място вече работеше в тясно сътрудничество с американските окупационни сили.
Войските на съюзниците дебаркираха в Сицилия, без да срещнат никаква съпротива (по-късно Лучиано цинично разкри, че цялата история е измислена от начало до край, за да маскира пред американската общественост истинските причини за своето освобождаване), с помощта на дълбоката подмолна дейност, извършена от дон Вито Дженовезе и неговите тайни съдружници дори в самата фашистка партия.
Като че ли случайно, след като Италия се предаде на съюзниците през лятото на 1944 г., Генералният щаб на американската армия назначи за военен губернатор на цялата окупирана Италия Чарли Полети. Полети беше бивш заместник-губернатор на Ню Йорк, а след заминаването на Леман в армията и временно изпълняващ длъжността губернатор. По-късно стана един от приближените на Дауей, новия губернатор на щата, но имаше връзки и с някои политици от Тамани Хол. При това положение не бива да се учудваме, че дон Вито Дженовезе, бивш приятел на Чано и Мусолини, беше посрещнат с разтворени обятия. Вместо да му сложат белезници в очакване на разстрел за измяна и на двете си родини, той беше назначен за официален преводач! Назначението стана в Нола, мястото, където дон Вито се беше отличил, предлагайки 250 000 долара за изграждането на сградата на фашистката партия…
За няколко месеца той организира едно чудесно действуващо предприятие на черния пазар, което покриваше целия полуостров, като компрометира военни от най-висок ранг в най-различни сектори. Той вършеше търговия на черно с военни материали, кораби, самолети, камиони, въобще с всичко, което можете да си представите. Забогатяваше от болници, пеницилин, лекарства от първа необходимост, антибиотици, хранителни продукти, цигари, зехтин, брашно, като за да ги пренася, използваше военен транспорт.
Няма да говорим за веригата от бардаци, организирана по цялата страна за дребните удоволствия на съюзническите войски. Неговата мощ биеше на очи. Как бихме обяснили по друг начин писмото, написано от Чарлз Дън, командуващ Военната полиция.
„Донасям Ви, че Вито Дженовезе ми служеше за личен преводач от 28 януари 1944 година. Той ми беше особено полезен. Дори той ми разкри няколко случая на корупция и на черноборсаджийство, засягащи цивилния персонал на американската армия. Той има ясна мисъл. Познава както никой друг италианците. Той е предан не само на родината си — Съединените американски щати, но и на всичко, което засяга американската армия.“
Значи така.
Междувременно, много сръчен при воденето за носа на големите началници, Вито Дженовезе за малко да се издъни вследствие на усърдието на един подофицер. Старши сержантът от криминалното следствие на армията Орандж Дики беше прочел с най-голямо внимание хвалебствените препоръки. Тези на майор Хълмгрен, натоварен с гражданската администрация, цитираме: „Дженовезе не получава никаква заплата, плаща сам разходите си, работи денонощно и прави големи услуги на американската военна администрация.“ Майор Стивън Юнг заявява: „Аз го смятам за честен и лоялен. Може да се разчита на него.“
Защо тогава Орандж Дики се заема с Дженовезе? По инстинкт. Той води разследването по загадъчното изчезване на военни материали. Малко по малко следствието го довежда до дон Вито. През юли 1944 г. той докладва за резултатите от следствието срещу Дженовезе на своя началник капитан Дън, който го праща по дяволите. Дики обаче, нарушавайки правилата, отиде и до генерала, като прескочи полковника. Чрез неговия адютант пристигна суха заповед: „Веднага изоставете този въпрос.“