Добрите ученици от висшето училище за престъпност притежаваха само опит, придобит в схватките на улицата, но започваха вече да си създават и полезни връзки. Едва надхвърлили 20 години, те са вече стари бойци.
Ще бъде необходимо само едно обикновено благоприятно стечение на обстоятелствата, за да могат те колективно да покажат на какво са способни. И то ще им падне от небето. Ще опари вените им като силен алкохол. Ще завърти главите им. Най-добрите няма да загубят здравия си разум, другите ще загинат: ето че с вземането на решението за въвеждане на сухия режим Америка навлезе в едно десетилетие на лудост.
Всичко започна на 16 април 1917 г. със свикването на 65-ия Конгрес от президента Удроу Уилсън и с декларацията, оповестяваща, че Съединените щати са във война с Германия.
И тълкувайки според желанията си първите мерки на купонната система, всички дружества, борещи се за премахването на алкохола, незабавно се хвърлиха в бой. На всички е известно, че производството и дестилацията на алкохол изискват значителни количества хмел, малц, царевица, захар… Претекстът е също така внушителен, че Уейн Уилър, председател на такова дружество, заявява: „Алкохолът трябва да изчезне от нашата страна така, както кайзеризмът е изчезнал от света. Алкохолът е заплаха за патриотизма, тъй като изтласква бирата пред родината.“
Уейн Уилър написва текста на закона за сух режим в цялата страна, който трябва да бъде 18-ото допълнение към конституцията. Той предвижда забраната за продажба на алкохол по време на войната. Представителят на щата Минесота — републиканецът Ендрю Джоузеф Уолстийд, трябва да го представи в Камарата. Единствено публиката му приписва този закон, наричайки го неправилно Законът Уолстийд.
Но върхът на безсмислието бе това, че законът е приет едва на 21 ноември 1918 г., т.е. точно десет дни след подписването на примирието.
Провеждат се няколко битки за забавяне на влизането му в сила. Макар че президентът Уилсън налага ветото си, на 16 януари 1919 г. в полунощ законът влиза в сила на цялата територия на Съединените щати. Този закон беше създаден, за да бъде нарушаван. И той беше нарушаван до безумие, откривайки ерата на десетгодишни феноменални безредици.
И днес последствията от влизането в сила на този закон се чувствуват, тъй като без него гангстерите никога не биха могли да натрупат несметните си богатства, да се сдобият с оборотен капитал, да разполагат с банкови сметки в чужбина. Именно той им позволи да разберат бързо, че всичко може да бъде купено, включително и хората, отговарящи за неговото прилагане.
Първоначално никой не взимаше сухия режим сериозно. Той дори стана повод за голямо веселие. Из Ню Йорк под звуците на Траурния марш на Шопен кръстосваха катафалки, покойниците — огромни двулитрови бутилки с уиски, се отправяха към последното си убежище — вертепите. Но полека-лека гражданите трябваше да свикнат с неоспоримия факт: върху заведенията, продаващи открай време алкохол, беше паднала желязната завеса на закона.
Ироничното е това, че тази принудителна мярка се отрази зле на най-заклетите въздържатели. Пиенето се превърна в забранено, значи, в сладко удоволствие. Законът Уолстийд затвори крана и отприщи истински Ниагарски водопад, който заля цяла Америка. Преградата, издигната от пуританите, бе разрушена от първата истинска банда на Четиримата. Поне в Ню Йорк.
В Чикаго — втория град на САЩ, положението се избистри бързо, като младо италианско вино. Исполинът Биг Джим Колозимо стана първият голям мъченик на сухия режим, понеже не съумя да предвиди бъдещето.
Всъщност погуби го не това, че не успя да прозре фантастичните възможности на контрабандата с алкохол, а това, че се влюби искрено, като първи глупак. Прехвърлил четиридесетте, Джим откри, че има сърце. Сподвижниците му взеха да се мръщят. За тях любовта е признак на слабост — нещо решително по-лошо от срамна болест. Оженил се на млади години за Виктория Мореско, застаряваща съдържателка на публичен дом, Биг Джим потръпна, когато през 1917 г. журналистът Жак Ле го запозна с една певица. Безкрайно грациозната деветнайсетгодишна красавица се казваше Дейл Уинтър. Тя беше отлично възпитана и истинският й талант се открояваше ярко в хора на методистката църква на Саут Парк Авеню. Биг Джим я нае да участвува в програмата на „Кафене Колозимо“. Това предизвика първия скандал. Методистите изключиха от хора си тази овца на път да се заблуди в това пагубно място. „Не разбирам в какво ме упрекват. В кафенето печеля хляба си, като пея арии из оперети.“ Да я изключат от хора, беше все едно да я изпратят в устата на вълка. Точно това се случи. Но пред нея Биг Джим се превърна в агне. Той изпълняваше всичките й капризи и доведе да я чуят големият тенор Енрико Карузо и кралят на Бродуей Флоренц Зигфилд. И двамата искрено признаха, че Дейл притежава изключителен талант. Морис Тест предложи чудесен договор, но вече беше късно. Скъсала с почтеността, певицата вече не принадлежеше на себе си. Попаднала в обятията на г-н Колозимо, тя не приемаше никакви други ангажименти. Двамата очевидно се обожаваха. Биг Джим поиска развод, а след това стана смешен — държеше ръката й пред хората. Стигна се дори дотам, че се показваше в костюм за езда, защото тя яздила кон.