„От момента на влизането на САЩ във войната армейските служби потърсиха помощта на Лучиано. Тя се състоеше в получаване на информация за евентуални вражески нападения. Той вероятно е сътрудничил на разузнавателните служби, макар че за реалната стойност на предоставената информация нямаме уточнени данни. Според докладите неговото държане в затвора е било напълно задоволително.“
По-късно, по понятни причини, той отиде още по-далеч. Дауей заяви в интервю пред „Ню Йорк пост“: „Задълбочена анкета установи, че помощта, оказана от Лучиано на военноморските сили през войната, е била ценна и значителна. Десет години затвор е може би най-тежката присъда, налагана някога за сводничество. Това са причините, които накараха Комисията за условно освобождаване да препоръча намаляването на присъдата, като се държи сметка и за това, че Лучиано ще бъде осъден на вечно изгнание.“
Това не звучи много убедително, като имаме предвид, че тези думи излизат от устата на страшния Дауей, „прокурора-унищожител на престъпността“, неподкупния мъж, достигнал фантастично издигане благодарение на това, че преследваше неотклонно Синдиката на престъпниците, който с незаконни средства взе главите на Дъч Шулц, Лепке Бухалтер и много други, като оставим настрана присъдата на Лучиано, осъден „без право на обжалване“ на тридесет до петдесет години затвор.
Доколкото беше възможно, ние очертахме този странен проблем. Нашето гледище е очевидно. Нека сега просто се обърнем към изказванията на нашите свидетели, продължително разпитвани по наша молба. Най-малко към тези, които се съгласиха да бъдат цитирани. (Другите в своето мнозинство споделяха мнението, че е съществувала уговорка Дауей — Лучиано. Ние съжаляваме за тяхното решение да запазят мълчание, но се надяваме, че това е било само за момента, още повече че някои от тях имат решаващи доказателства.)
Чарлз Брейтъл (съдия от Върховния съд на щата Ню Йорк):
„Невъзможно е да се каже доколко в действителност тази помощ е била ефикасна. Всички, които са били забъркани в тази афера, твърдят, че той действително е сътрудничил лоялно. Това е възможно. Имаше тайно разследване на правителството, за да се реши как да се действува. Въз основа на неговите резултати правителството сметна за възможно да замени присъдата с експулсиране.“
Том Дауей (син на Томас Дауей, сега адвокат):
„Министерството на марината навремето е потвърдило, че той не е играл никаква роля, нито е имал каквото и да било сътрудничество по време на войната… Вярно е, че имаше слухове и протести. Обвиняваха баща ми, че е взимал подкупи и е правил компромис по политически причини. Но всичко от начало до край е фалшификация. Никога не е имало никакво доказателство.“
Чарлз Сиракуза (бивш директор на Бюрото за борба с наркотици за Европа. Беше успял да се внедри в мафията и сам да играе ролята на трафикант. Достигнал е забележителни успехи, преди да бъде разобличен от Организацията):
„Двама от моите приятели работиха като сътрудници на Дауей и в секретната служба на Марината. Те са ме уверявали, че никога Лъки Лучиано не е участвувал по никакъв начин във военните усилия. Това е само една широкомащабна фалшификация! В действителност, когато Дауей водеше кампанията си за преизбиране, Лъки Лучиано е прехвърлил голяма сума на един от неговите, финансови агенти. След победата на Дауей в изборите Лучиано изтъква доказателство за това, че е давал бакшиш: «Сега ще искам нещо насреща…» И го помилваха!“
Ако Чарлз Сиракуза говореше открито, Лучиано също не му отстъпваше.
Той ненавиждаше Дауей: „Тази мърша ме отвращава. Той е такъв като нас, само че е от другата страна, за да избегне всякакъв риск. Той е много опасен, защото не знае какво е това порядъчност. Винаги е в някаква комбина, но никога честна. Когато си от тази страна, която наричат право, най-незначителното необходимо изискване е да действуваш в съгласие с правото. Той е мошеник от най-висока класа. Не сме си правили никакви подаръци един на друг.“ Факт е, защото в края на краищата в своето „Завещание“, трябва да признаем, Лучиано е изложил истината или поне своята истина:
„Всичките истории, свързани с помощта, която съм дал на правителството, както и това, което говориха през следващите години за участието ми в нахлуването в Сицилия, като съм сполучил да постигна сътрудничеството на момчетата от мафията, всичко това си беше пълна глупост и шега, предназначена за глупаците. Беше ми много лесно да претендирам, че има нещо вярно в това, защото хората го хапнаха и защото в продължение на години ги накарах да вярват, но не е имало такова нещо. Що се отнася до помощта, която съм бил давал в Сицилия на нашата армия, спомнете си само на колко години съм бил, когато съм я напуснал, на девет години. Единственото момче, което познавах наистина добре там, не беше дори сицилианец. Това беше онзи мръсник Вито Дженовезе. Всъщност в този момент този ситен парцал живееше като цар в Рим, лижейки гъза на Мусолини, а по отношение на това, което ме засяга, аз винаги съм го смятал за негодник и предател на Съединените щати.“