Разбира се, Лъки в най-висока степен владееше изкуството да мами, да представя нещата както му е изгодно и да отмъщава на онези, които мрази. Той ненавиждаше Дженовезе, независимо че той играеше честно своята роля, така както беше уговорено през 1938 година. През първите две години Дженовезе установи преки връзки с мафията, защото Кармине Галанте, сицилианец по произход (роден в Кастеламаре) осигуряваше връзката между Италия и Дженовезе и Съединените щати, в услуга на семейство Масерия-Лучиано, за което отговаряше Франк Костело.
Връзките с Лучиано бяха толкова тесни, че през 1940 г. от затвора в Данемора той се замисляше по въпроса „да теглят куршума на Хитлер“, когато разбра, че Вито Дженовезе беше извънредно близък с граф Чано и Дуче и благодарение на тях един ден можеше да се окаже в непосредствена близост до фюрера.
„Вие имате на ваше разположение в Италия най-добрия убиец в света. Елитен убиец, мой човек. Той ще го направи“ — уверяваше Лъки агентите на секретната служба на Марината и капитан Хафенден.
Доказано е, че Лъки Лучиано е страдал ужасно в своето изгнание. По свой начин той е обичал Съединените щати, американския начин на живот. Ню Йорк и неговите луксозни и топли квартали му липсваха. Той си го признаваше. Но Лъки не униваше никога, дори и в най-лошите моменти, той се надяваше да обърне в своя полза положението. Изглежда напълно естествено той да се опита да играе ролята на героя на десанта в Сицилия, където разпространяваха шалчета с изрисувана буква „Л“.
Един герой винаги би могъл да се завърне в родината.
Какво е накарало Лъки Лучиано да говори открито, направо, вместо евентуалната възможност да излъже?
Невъзможно е да дадем отговор.
Това ще си остане негова тайна. Една от многото. Но можем да вярваме на неговите думи.
Вярно е също, че на 2 февруари 1946 г. губернаторът Дауей освобождава физическото лице Салваторе Лукания, който е в същото време най-страшният мозък на организираната престъпност, най-гениалният престъпник на всички времена.
Преместиха го от Грейт Медоу в Елис Ислънд, в очакване на 9 февруари, деня, в който корабът „Лаура Кин“ ще го вземе, за да свали в Генуа най-големия главатар на Синдиката на престъпниците. В този ден на борда имаше изключително представителство от шефове на банди на мафията и от членове на Висшия съвет на Организацията. Нуки Джонсън беше дошъл от Атлантик сити. Ятото соколи още веднъж кацна за един момент. Големите хищници се бяха събрали като за погребението на един от тях, те подушваха миризмата на кръв и си представяха как им падат кубчета долари, както кубчетата лед падаха на дъното на чашите им с уиски.
Те дойдоха, те бяха тук всички, за да видят заминаването на големия бос в изгнание. Всеки искаше още веднъж да покаже своите верноподанически чувства и да се закълне в бъдещата си вярност.
В действителност отплаването на „Лаура Кин“ не беше краят, а новото начало.
Началото на нов период в организираната престъпност, по-безсрамен, по-гнусен от този, който завършваше.
Със сбогуването на Лъки Лучиано с американската земя за жалост се видя изгревът на едно ново кърваво слънце, една нова вълна от престъпност, чиито жестоки пръски ще потопят в ужас втората половина на XX век, и тази нечувана жестокост ще продължи до наши дни. Това създава следваща възможност да повдигнем „Кървавата завеса“ в едно ново „Голямо разследване“.(Книгата е от серията на френското издателство, озаглавена „Големите разследвания“. — Бел. прев.)