И още по-лошо — говореше за нея на околните.
— Започвам да живея, да разбирам какво означава това, да знам накъде вървя — споделяше той с племенника си.
— Ти вървиш към гибелта си — отговори Джони Торио.
От тези думи повя мъртвешки хлад.
Биг Джим нае възпитател, за да изучи добрите маниери, за да не шокира никога своята крехка Дейл, да не става причина млечнобелите й страни да поруменяват от срам. При това той забрави какви трябва да бъдат обноските му с далеч по-неделикатните престъпници, ако иска да им остане шеф.
Джони Торио се безпокоеше. Властелинът на империята се размекваше. Някои от неговите довереници го наричаха зад гърба му мека Мария, защото той им правеше отстъпки, немислими една година по-рано, тогава само една неправилно произнесена дума можеше да им струва незабавно главите. Племенникът Джони Лисицата надуши опасността. Когато човек спре да печели, рискува да загуби всичко.
Предпоследният етап започна на 20 март 1920 г., когато Биг Джим получи развод от Виктория. Вече нищо не пречеше на брака с Дейл. Меденият месец ще бъде прекаран във Френч Лик — град с минерални извори в Индиана. На 4 май Колозимо настани младоженката в една къща на авеню Верном N315 — най-луксозният квартал на Чикаго. Всичко тук бе направено, за да очарова булката. Хубавият живот може да започне.
На 11 май Джони Торио върна Биг Колозимо към действителността. По телефона племенникът съобщи, че в „Кафене Колозимо“ ще бъдат доставени два камиона уиски.
— Ти трябва да ги получиш точно в 16 часа и да подпишеш разписка на охраната.
Биг Колозимо стана от следобеден сън с Дейл, натруфи се, надена на кутрето си пръстен с петкаратов диамант и сложи червена роза в бутониерата на тъмния си костюм от вълна на американска лама. Когато пристигна в заведението, той завари персонала на място. Опита да се свърже с адвоката си Роко ди Стефано по телефона, но не успя. Секретарят му Франк Камила го видя да поклаща глава и обзет от съмнения, да тръгва по коридора, за да си отиде. В 16 часа и 35 минути изтрещяха два изстрела. Франк се втурна към коридора. Колозимо лежеше по корем. Червената роза бе потопена в локва кръв, която непрекъснато се уголемяваше. Първият куршум беше влязъл зад дясното ухо, вторият, ударил стената, беше откъртил голямо парче гипс.
Дясната ръка на Биг Джим беше в джоба на сакото. Когато полицаите с голямо усилие я измъкнаха, видяха, че убитият стискаше седефената дръжка на пистолет 6,35 мм. Тя беше украсена с редки перли. Черна перла прикриваше винта, който съединяваше двете части на дръжката му. Смешно оръжие за шеф на банда. В действителност това беше подарък за Дейл, но ужасена, тя бе отказала да го приеме. Със суеверен плам Биг Джим го задържа за себе си. Това наистина бе подарък-прокоба.
Това означаваше също, че той бе чул движенията на скрития в гардероба убиец, но след любовна игра и най-бързият стрелец губи сръчността си.
Чикаго устрои на Колозимо погребение, което печатът определи като национален траур. Вече заразена, лицемерно добродетелната Америка не се засегна от този факт. Това беше първото убийство на бос от престъпния свят. Обезпокоени, престъпните среди изразиха своето неодобрение. Съдбата на Биг Джим можеше да постигне и други. Това събитие, немислимо в миналото, станало реалност, можеше да се повтори в бъдеще. Беше създаден лош прецедент. Възмутени, всички платиха щедро на цветарите, за да се появят венци с невиждани дотогава надписи: „На чичо ми“, „От Ал“, „Хенри Гузик не се срамува да плаче“ и т. н.