Днес бронзовият ковчег сигурно щеше да се озове в музея на модерното изкуство. Цялата италианска колония страдаше много поради обстоятелството, че негово високопреосвещенство архиепископ Жорж Мундехайн не разреши погребението да се извърши по християнски обичай. Скандалът прие такива размери, че слисаното епископство побърза да даде разяснения: „Негово високопреосвещенство иска паството му да разбере добре, че гангстерът се смята за грешник в зависимост от поведението му и ако откаже да следва законите на църквата си относно редовното посещение на службите или спазването на великденските обреди… В такива случаи не може да бъде разрешено християнско погребение. Следователно не трябва да се счита, че ако някое лице е гангстер или контрабандист, този факт сам по себе си е достатъчно основание, за да му бъде отказано религиозно погребение, тъй като към всеки отделен случай трябва да се подхожда индивидуално…“
Някои много набожни „кръстници“ на мафията съветваха мафиозите, имащи за задача да извършат убийство, преди да стрелят, да очертаят кръст с дулото на оръжието и да изрекат ритуалните думи: „В името на отца и сина и светаго духа“. По този начин те изпращаха „клиента“ в рая с предварителната благословия, отговаряща на всички изисквания. Така, колкото и странно да изглежда, много пистолети преди убийството служеха за китки за ръсене. Нека Берета, Валтер, Маузер, Броунинг, Люже им простят!
Декларацията на епископството успокои италианците. Онези от тях, които се занимаваха с престъпност, я счетоха за благословия. Щом църквата упрекваше Биг Джим само за развода му, то нямаше какво да се каже. Грехът — това беше Дейл Уинтър, тя беше злото, което предизвика смъртта на бедната мека Мария, Колозимо. Те му простиха и наеха срещу звонкови монети едно калабрийско кюре, което го благослови тихомълком.
Когато погребалното шествие потегли, най-отпред застанаха хиляда членове на Демократическата партия. Петдесет и три видни личности си оспорваха правото да държат панделките на савана. Наложи се да определят „почетни носачи“ (sic). Между тях бяха ръководителят на Републиканската партия в Охайо, един заместник-прокурор, един щатски сенатор, двама членове на федералния конгрес, трима съдии, девет съветници. Останалите бяха гангстери, но кой би се наел да определи разликата…
Два фанфара се редуваха да свирят погребални маршове. Следваха Дейл Колозимо в закрит черен файтон и вървящите пеш Джони Торио и Ал Капоне. Последният беше необръснат, с прорязана от бял белег лява буза. Според обичая в Южна Италия приятелят на мъртвеца не се бръсне в периода между убийството и погребението.
След тях вървяха пет хиляди души. Те всички коментираха хубавото надгробно слово на Айк Блум, собственик на долнопробни бордеи: „Нашият скъп Джим беше кристално чист. Той играеше винаги с открити карти. Не беше завистлив. Това, че десетки други са си взели пая, не го притесняваше, тъй като той считаше, че щастието е толкова по-голямо, колкото повече преуспяващи има. Той притежаваше това, което липсва на много от нас — класата. Именно той привлече богатите, дори милионерите в квартала с червените фенери. Това бе полезно за всички и много заведения преживяваха от това, което им оставяше Колозимо. Нашият Джим не е предал нито един човек. Освен това той умееше да си държи езика зад зъбите.“
Нещо, което самият Айк Блум не съумя никога да постигне.
Вестник „Америкън Джърнал“ публикува статия в същия дух: „Без значение е какъв е бил в миналото и какви недостатъци е имал, Джим беше мой приятел и аз ще отида на погребението му.“ Това са думи на стотици жители на Чикаго. Повтаряха ги на старата 22-ра улица на Дигата, където Джим беше властвувал толкова години. По наплесканите с пудра, и червило бузи на дамите от „бранша“ се стичаха сълзи. Същото казваха и привидно почтените делови хора в кабинетите си в небостъргачите в Лууп. Така говореха известни или полуизвестни хора от средите на литературата и изкуството, имали повече или по-малко съзнателно работа с гъмжащата нощем сган.
Невижданото дотогава погребение направи толкова впечатление на властите, че бе назначена комисия, натоварена да разследва престъпността в щата Илиноис и да установи истинските връзки между политиците и гангстерите. Заключителният доклад бе образцов във всяко отношение. Вероятно затова той не получи гласност. Днес ние го изваждаме на бял свят, защото той не е загубил своята актуалност.
Ето някои извадки от него: „При демократичните режими властта е основана на приятелството. Феодалният режим не е основан на закон, а на лоялните отношения между индивидите. Следователно политиката се доближава до феодалната система. Бандите от престъпници също са организирани на феодална основа, т. е. всичко почива на честни взаимоотношения, приятелство и най-вече доверие. Ето една от причините, поради която политици и гангстери се разбират отлично и така често се съюзяват, накърнявайки задълго интересите на обществото. Сигурно е, че приятелството често подкопава моралните устои на обществото. Повече от сигурно е, че идеалистите не са добри приятели. Този, който обръща повече внимание на отвлечени понятия като справедливост, човечност, честност, отколкото на обикновените непосредствени отношения, по всяка вероятност не ще да е твърде общителен и от него няма да стане добър политик… Приятелството противоречи на безпристрастността на законната власт, така както законната власт стои над приятелството… Професионалните политици винаги са признавали, че е в техен интерес да участвуват в церемониите, бележещи големи събития в живота на техните приятели и съседи: кръщенета, сватби, погребения, дори ако не са водени или развълнувани от истински чувства. По време на тържественото погребение политическият лидер засвидетелствува искреността и личния характер на приятелството си с покойника и това го прави близък както в смъртта, така и в живота.“
Ето тези думи позволяват да се разбере по-добре как смайващите компромиси ще позволят да се развихри сухият режим.
След погребението на Биг Джим Колозимо племенникът му Джони Торио пое ръководството на сделките и стана централна власт на „средите“ в Чикаго. Помагаше му един човек, готов на всичко, за да подчини евентуалните конкуренти: Ал Капоне.