Ето някои извадки от него: „При демократичните режими властта е основана на приятелството. Феодалният режим не е основан на закон, а на лоялните отношения между индивидите. Следователно политиката се доближава до феодалната система. Бандите от престъпници също са организирани на феодална основа, т. е. всичко почива на честни взаимоотношения, приятелство и най-вече доверие. Ето една от причините, поради която политици и гангстери се разбират отлично и така често се съюзяват, накърнявайки задълго интересите на обществото. Сигурно е, че приятелството често подкопава моралните устои на обществото. Повече от сигурно е, че идеалистите не са добри приятели. Този, който обръща повече внимание на отвлечени понятия като справедливост, човечност, честност, отколкото на обикновените непосредствени отношения, по всяка вероятност не ще да е твърде общителен и от него няма да стане добър политик… Приятелството противоречи на безпристрастността на законната власт, така както законната власт стои над приятелството… Професионалните политици винаги са признавали, че е в техен интерес да участвуват в церемониите, бележещи големи събития в живота на техните приятели и съседи: кръщенета, сватби, погребения, дори ако не са водени или развълнувани от истински чувства. По време на тържественото погребение политическият лидер засвидетелствува искреността и личния характер на приятелството си с покойника и това го прави близък както в смъртта, така и в живота.“
Ето тези думи позволяват да се разбере по-добре как смайващите компромиси ще позволят да се развихри сухият режим.
След погребението на Биг Джим Колозимо племенникът му Джони Торио пое ръководството на сделките и стана централна власт на „средите“ в Чикаго. Помагаше му един човек, готов на всичко, за да подчини евентуалните конкуренти: Ал Капоне.
Много преди излизането на закона Уолстийд в „Странноприемница Харвард“ в Ню Йорк Джони Торио говореше надълго и нашироко при своя приятел Франк Йейл какви възможности за печалби ще разкрие въвеждането на сухия режим. Всички го гледаха с широко отворени очи. Джони чувствуваше, че с изключение на Франки никой не го разбира. Последният усещаше, че това ще бъде огромен източник на възможности за увеличаване на доходите. Трябва да признаем, в случая той не мислеше за погребалното си бюро.
Веднага щом сухият режим влезе в сила, Джони Торио си помисли, че е дошъл моментът да материализира теориите си. При това се налагаше да се сдружи с Франк Йейл — шеф на Сицилианското общество, за да избегне някои усложнения. Разсъдлив и мъдър, Джони Торио разбра, че е по-добре да бъде пръв във втория град на САЩ — Чикаго, отколкото втори в първия град — Ню Йорк.
Той поведе откровен разговор с Франки по повод западането на търговията на чичо си Биг Джим Колозимо. Самият Джони не би искал нищо друго, освен да я подхване и да я развие, само че Биг Джим — младоженец, не би се оттеглил. Не можеше да се мисли за каквото и да е споразумение с този абсолютен тиранин, владетел на Чикаго, който се намръщваше веднага, щом станеше дума за прерогативите му.
Франки Йейл го наблюдаваше внимателно:
— И ти ще отидеш да живееш там?
— Ще отида… Ти тук, аз там, бихме могли да си правим фантастични услуги…
— Ти го каза. За такова важно нещо воденето на преговорите не трябва да се поверява другиму. Ще отида да видя Биг Джим. Ти ще останеш тук. Не трябва да бъдеш в течение на нищо.
С обичайната си елегантност Джони се правеше, че не разбира за какво става дума.
— Какво ще направиш?
Франки му се усмихна.
— Ще ти разчистя място под слънцето, което няма да засенчва моето.
— Но с Биг Джим не може да се спори. Франки рязко изтегли от кръста си един колт-45, на въоръжение в американската армия.
— Внимавай много… Той винаги е имал последната дума.
Така бе взето решението за първата голяма подялба и за смъртта на Биг Джим Колозимо. (Непубликувани досега разкрития на авторите.) Полицията в Чикаго установи със сигурност присъствието на Йейл в града в момента на убийството. Портиерът на „Кафене Колозимо“ описа убиеца, когото беше видял да бяга. Описанието съвпадаше напълно с външността на Франки, но изправен пред главатаря, портиерът изведнъж загуби паметта си.
След направената услуга на заинтересования си приятел Франки Йейл се прибра в Ню Йорк, но не можа да оцени по достойнство новото положение. Без съмнение това се дължеше на възрастта му, а и на факта, че бе отлично осигурен благодарение на контролираната от него организация за контрабанда.
Появилата се възможност беше повече от добра за групата на младите вълци. Костело беше само на 25 години, Лукания и Лански току-що бяха станали пълнолетни (В САЩ за пълнолетни се считат младежите, навършили 21 години. — Бел. прев.), а юношата Бъкси Сийгъл — макар и най-млад, си оставаше най-твърдият от всички. Той беше убил трима души по отвратително жесток начин.