Репутацията на хладнокръвен, твърд и безразсъдно смел човек, която имаше Чарли Лукания, щеше да привлече към тях едно 18-годишно момче, нощна птица с тревожна хубост. С едно само предложение то щеше да ги изведе на пътя към успеха, да ги тласне едновременно към сполуката и към кървавочервеното царство на престъпността.
Истинското му име беше Джузепе Антонио Дото, роден през 1902 г. близо до Неапол. Истинската му специалност бяха обирите. Успехите му сред жените му позволяваха да си набелязва местата и начините за отмъкване на значителни суми.
Един от големите мафиози — дон Салваторе Маранзано, който се правеше на интелектуалец и имаше претенции, че е ерудиран, го забеляза пръв в една билярдна — „Тепс“.
— Ела тук, малкият. Как се казваш? Дото? Но това е неаполитанско име… Жалко, бамбино, ако не беше от този край, щях да ти помогна да преминеш наистина Рубикон…
После се обърна към мафиозите си:
— Хей, вие, погледнете това дете. Красиво е като Адонис…
Почервенял, Дото каза разтревожено:
— Адонис? Къде се крие този, дето ми прилича? Ще го пречукам! На този свят няма място за две муцки като моята. Ще му прекроя физиономията…
Единствен, Маранзано избухна в смях. Неговите фанатични привърженици бяха разбрали колкото Дото алюзията за младежа от Библос.
— Няма значение, ще ти изпратя анемонии. Кръщавам те Адонис. Това име ти отива като грим. Но трябва да се пазиш от дивите свине… — по-скоро от акулите, с които е пълно там, дето ловиш риба…
Дото запази новото си име. Стана за всички Джо А. или Джоузеф Адонис. Той не прояви никаква признателност към Маранзано за красивото име, предпочитайки да преговаря с един сицилианец с по-широк мироглед.
Обади се по телефона на Лукания и го покани да се срещнат при Октавио — продавач на сладолед, добре познат на всички хлапета от Малката Италия. Те седнаха пред пълни купи със сметанов сладолед и Джо поде направо:
— Съгласен съм, Чарли, че ти не знаеш що за птица съм, когато става дума за бачкане. Никога не сме се подвизавали заедно. Но ми се струва, че физиономията ми ти допада, а за теб Петте точки казват, че от Лукания няма по-стриктен и по-хитър човек. Затова ето какво ще ти кажа. Знам, че държа в ръцете си хубавата, добрата, фантастичната шашма… тази, от която човек може да се пръсне от щастие. Само че нямам с какво да подпаля фитила на фишека…
— И какво е нужно, за да бъде подпален?
— Ами, нужни са десет хиляди долара… При тези думи Адонис поруменя. За да си придаде по-добър вид, той извади от джобчето си огледалце и гребен и се среса с известно самодоволство.
Чарли не го изпускаше от очи.
— Кажи да видим!
— Вчера бях във Фили (Съкратено от Филаделфия.), за да гледам как се боксира един каяк. Той ще стане голям шампион, ако не фалшифицират мачовете му. Горещо ти го препоръчвам, казва се Франки Дженаро. (Франки Дженаро наистина става световен шампион.) Менажерът му Макс Хоф, нали го знаеш, Бу-Бу, е в състояние да направи и невъзможното. След мача той ме заведе на гости у един тип, червив с пари. Уокси Гордън, но истинското му име е Ъруин Уекслър… Уокси не ме изпускаше от погледа си. Много му харесах. Но не си мисли глупости… Не! Не! Става дума за нещо сериозно… Типът се занимава с контрабанда на алкохол. Запасите му са огромни. Предложи ми един товар уиски за 20 хиляди, вместо за 25. Прави ми подарък. Само че, за да се уреди всичко, трябва да се плати веднага в брой. Аз имам 10 хиляди и ти ще ми дадеш толкова. Ще играем заедно, с равни дялове…
Лицето на Чарли остана непроницаемо, само очите му — студени и питащи — не се откъсваха от събеседника му. Той процеди през зъби:
— Бъди спокоен, момчето ми, доверието ти ще бъде възнаградено. Ти си спечели съдружник, който поема рисковете и покрива всички разноски. Ще си получиш твоя дял, както най-добрите ми приятели… Нещо да кажеш?
Дъхът на Джо Адонис секна. Пред него Лукания позвъни по телефона на Костело, Лански, Сийгъл. Тримата дойдоха при тях в магазинчето на Октавио. Съгласили се бързо с Чарли, те решиха да заложат по-голямата част от спечеленото в миналото: 35 хиляди долара.
На следващия ден А. ги представи на Уокси Гордън във Филаделфия. Те направиха всичко възможно, за да му се харесат. Уокси им пробута най-доброто от долнокачествените си напитки — истинско шотландско 45-градусово уиски. Това беше истинският голям старт.