Възникват три въпроса: колко големи са запасите от алкохол след въвеждането на сухия режим? Възможно ли е човек да се снабди с алкохол? И след като вече разполага с известни количества, кому може да ги продаде?
Бъдещите големи контрабандисти на алкохол си зададоха незабавно тези три въпроса и съумяха да намерят бързо верните отговори. При влизането на закона в действие склададжиите, снабдителите и дребните търговци на различни видове алкохол бяха принудени да предадат запасите си на компетентните власти. По-голямата част от тях се подчиниха на наредбата. В резултат стотици милиони литри бяха складирани на различни места в околностите на Ню Йорк. И тъй като не бяха взети мерки за наистина добра охрана, въоръжените нападения можеха да дадат добри резултати. В началото така и стана. Впоследствие тайната организация за издаване на фалшиви разрешителни за свободно преминаване през митниците допълни този ударен метод.
Появиха се нови фармацевтични лаборатории, в които се изработваха множество лекарства на алкохолна основа. Доста хора изпитаха странните им ефекти върху черния си дроб… Най-сложно беше да се достави на търговците на дребно стока, отговаряща напълно на желанията на частната им клиентела. Почитателите на джина не ценят особено американското уиски. Любителят на шотландско уиски се мръщи пред чашата с водка.
От само себе си се наложи създаването на разменен пункт, където всеки заменяше ненужната му напитка с търсеното от клиентите му питие.
В книгата си „Законът на бандите в Ню Йорк“ Томсън и Реймънд изтъкват двойната полза от този пункт:
„Борсата за размяна служеше едновременно и за място, на което се определяха границите на различните територии в случаите, когато сключените споразумения се спазваха. Старият Пенокио (Бика) — спокоен, мълчалив, съобразителен, отговорен член на Сдружението и съветник на Джо Масерия, а след това и на Лъки Лучиано (Чарли) Лукания беше признат от мнозина за шеф на Борсата за размяна на незаконно придобит алкохол. Томи Бика беше убеден привърженик на спокойствието и мира, но се оказа неспособен да наложи и едното, и другото. Считана в началото за място за сключване на търговски сделки, Борсата за размяна — се превърна и в бойно поле, където се сблъскваха предимно препродавачите (и тук се отърваваха от посегналите на техните територии конкуренти), а при случай — и по-високопоставените личности. Тъй като борсата се намираше недалеч от главната квартира на нюйоркската полиция, новопостъпилите служители не трябваше да ходят много далеч, за да се научат как се води следствие при избухване на престрелка.
Борсата се превърна в подобие на жертвен купел за бандите, занимаващи се с незаконна търговия с алкохол. За пръв път в историята, на организираната престъпност италиански, еврейски и ирландски гангстери се смесваха #безразборно и търгуваха помежду си. Посред всички тези изблици на насилие, сред локвите кръв се раждаха приятелства и се сключваха съюзи с продължителност от един ден до един живот.“
В този цитат прави впечатление изречението: „За пръв път в историята на организираната престъпност италиански, еврейски и ирландски гангстери се смесваха безразборно и търгуваха помежду си.“
Това смесване представлява революция. Или най-малкото начало на революция. В него откриваме основната идея на Чарли Лукания: „В тоя занаят трябва да се използват способностите на всеки, независимо откъде идва. Ние сме от една раса и имаме една религия — мангизите. Нашата религия е най-добрата. Тя ни осигурява рай на земята.“
Но мафията няма да бъде на същото мнение.
Междувременно Чарли Лукания и Франки Костело посещаваха често Борсата за размяна на Мълбери Стрийт.
Костело, който не носеше никога оръжие, убеждаваше Лукания да бъде много умерен. Но младият Чарли, дяволски импулсивен, извади на няколко пъти кинжала си.
След първия образцов удар бандата на Четиримата увеличи състава си с талисмана на групата Джо А. Адонис. Благодарение на огромните си запаси, попълвани непрекъснато от Уокси Гордън, тя излезе начело на пазара. Различните видове алкохолни напитки заминаваха във всички посоки. Това увеличаваше шансовете членовете на бандата да бъдат задържани. Макар че бяха леки, присъдите за незаконна търговия с алкохол изглеждаха ужасни, когато парите се ринеха с лопата и правеха достъпни най-различни удоволствия. Сега дори най-леката присъда затвор изглеждаше крещяща несправедливост на тези преливащи от жизненост и натъпкани с долари неудържими млади хора. Впрочем те смятаха, че са спечелили парите си по честен начин. За да се сдобият с тях, вече не беше нужно както преди да заплашват, да изнудват, да бият, да убиват тъй наречените „честни хора“. След като последните искаха да продължават да пият, не трябваше ли да се задоволят всичките им желания? Така печелеха всички: едните можеха да пият, а другите вече не получаваха тежки присъди за кражби, упражнено насилие, убийства.