Навсякъде се отваряха тайни заведения, в които въпреки забраната се сервираше алкохол. Главната задача беше да се осигури капризната клиентела на богаташките среди. За осъществяването й Лучиано и Костело откриха още една фантастична възможност. Тъй като и двамата претендираха за елегантност в облеклото, те посещаваха често висшите кръгове на производителите на луксозна конфекция. Там те веднага забелязаха, че в Ню Йорк два пъти годишно идваха хиляди търговски посредници и търговци на дребно от провинцията, за да поръчат от новата продукция. Те бяха златна мина за производителите и търговците на едро. Още с настаняването в хотелите ги обсаждаха заинтересованите лица. Обсипваха ги с покани за театър, мюзикхол, нашумели представления. Обработката завършваше в най-добрите ресторанти на града, като всеки се надяваше при десерта да измъкне поръчка, придружена с чек. Ако се наложеше, ги мъкнеха в модерните тайни заведения, където пиеха на корем най-редките от редките напитки. Случеше ли се някои от тях да им допаднат особено много, получаваха като подарък по една или две каси. Считаше се за особен шик да предложиш кашон френско шампанско «Моет е Шандон», като гарантираш, че в стаята на хотела вече чака най-красивото момиче в Ню Йорк. Често това си беше самата истина.
Костело и Лукания разказаха за откритието си. На първо време, по начини, за които не е трудно да се досетим, те получиха съгласието на производителите, че единствено тяхната стока — уиски, шампанско и момичета, ще бъде използвана при убеждаването на провинциалните купувачи. След това те стигнаха до заключението, че конфекцията съвсем определено предлага богати възможности, и че тези хора се чувствуваха прекалено свободно в дрехите си и че е време да им се вземе мярката.
— Имам всичко необходимо — увери ги Меир Лански.
Три дни по-късно той представи на приятелите си в новите им кабинети в Клеридж един смайващ тип. Този непохватен, тромав човек, облечен в безформени парцали, които трябваше да минат за костюм, стана причина Франк Костело да каже заплашително:
— Ей, Меир, ти сигурен ли си, че този гражданин наистина се занимава с конфекция?
Това накара новодошлия да се усмихне малко по-широко, в резултат на което неговото мазно, отблъскващо, свинско лице се поразвесели. Лански бе разтревожен най-вече от яростните погледи, които Чарли Лукания хвърляше на кандидата за издигане в ранг.
— Слушай, Чарли, вярно е, че той не е Адонис, но все пак има качества…
— Видях — процеди Лукания.
Меир Лански прехапа устни. Той се престори на възмутен, но се намеси Костело:
— Добре! Как се казваш?
Другият въздъхна.
— Луис Бухалтер, но истинските ми приятели ме наричат Лепке…
Последва бурен смях. Без съмнение той го бе очаквал. Развеселен, сподели:
— Знам, че звучи смешно. Но аз държа на това име. Когато бях дете, мама ми казваше: «Ти си малкият ми Лепкеле». На идиш това е умалително на Луис. В училище приятелите ми малко го преиначиха и стана Лепке…
— Въпреки всичко това име звучи идиотски — отсече Лукания.
Бъкси Сийгъл, който не беше казал нито дума до този момент, се приближи до Лепке и му стисна ръката с думите:
— На този свят има нужда от всякакви хора, нали? Защо не ни разкажеш нещо за търговията с парцали? Като те гледам издокаран като клошар, сигурно не печелиш много от нея?
Гордостта на дебелия Бухалтер бе уязвена и той се оживи:
— Бачкането ми е добро. За съжаление, нямам блестящата организация на вашата банда, но и моята се оправя добре. Работата в конфекцията е фина и сложна. Нужни са магазини, които да се набиват в очите на мацетата и типовете, които обичат да се контят. Вече ви казах: витрините са крехка работа. Едно паве и стават на сол. А ако някой не е разбрал, влизаме в пробната му и с бутилки мастило правим емприме от всички платове, които не са емпримирани, а всички останали тъкани стават едноцветни. При това хармонията на цветовете съвсем не ни интересува…
Лукания благоволи да се усмихне.
— Този цирк е предназначен само за продавачите. Що се отнася, до производителите, тях ги посещаваме и ги поразтърсваме, ако не снесат веднага мангизите. За да бъдем по-убедителни, поливаме с киселина стоката им, като им обясняваме, че течността би могла да разяде и мутрите им. Най-вироглавите получават по една пръчка динамит в помещенията си.