Лукания го сряза за суетността, която бе започнал да демонстрира:
— Не слагай всичко в един кюп, Лепке, независимо от всичко при работата си ти създаваш безпорядък. А безпорядъкът противоречи открито на интересите ни. И в единия, и в другия случай ти ще ни причиниш загуба на пари…
Бухалтер, потънал в пот, изцъкли големите си кръгли очи, молеше помощ от Меир Лански. Лански побърза да го защити:
— Слушай, Чарли, на Лепке му е хрумнала чудесна идея. Той единствен работи в този бранш и не живее никак зле. Доведох го, за да видим как можем да увеличим доходите, да преминем от занаятчийството към промишлени методи за взимане на откупи, без някой да бъде забравен. Не трябва да има недоволни. Това, което иска Лепке от нас, е да разпределим работата, сектор по сектор. Ние трябва да оплетем в мрежите си цялата конфекционна промишленост и екипите ни трябва да следят да не се скъса нито една бримка и никой да не се измъкне от нея. От този бранш могат да се смъкнат милиони и Лепке може да се заеме с тази работа…
Лукания погледна въпросително Костело, а Сийгъл не преставаше да се усмихва, клатейки глава от ляво на дясно като човек, който не вярва на ушите си или който намира, че животът наистина е твърде забавен.
Той се доближи до Лепке и постави ръка на рамото му.
— Добре. Ще получиш за търговците на конфекция всичкия алкохол, който искаш. Останалото ще видим по-късно. Процентите? Ще се оправиш с Меир… С него винаги всичко е точно… А, има още нещо. Знаеш ли защо ще сполучиш? Аз ще ти кажа! Защото си добър син. Човек, който разказва пред хората как майка му го наричала малкия Лепкеле… такъв човек знае и две, и двеста… Може да му се има доверие. Ще работиш с нас, Лепке…
При тези думи Бухалтер почервеня целия. От този ден нататък той бе безгранично предан на Лукания. Следвайки блестящите съвети на Меир Лански, той завладя напълно пазара на конфекцията. «Трябва да се вдъхне живот на всяка нишка от тази скапана търговия с платове», казваше прехласнат самият Лукания.
Независимо от всичко незаконната търговия с алкохол оставаше основната грижа на младата организация, от нея се печелеше най-много и най-бързо. Тъй като не можеше да се надява да вземе под свой контрол целия пазар, бандата на Четиримата бързо разбра, че ще трябва да се споразумее с другите банди за място под слънцето, а не да влиза в кървави стълкновения с тях.
Франки Костело, отговарящ в известен смисъл за обществените отношения, не пренебрегваше информацията. Осведомеността за това, което става, и за това кой какъв е спестяваше много време. Макар и да му струваше скъпо, мрежата от осведомители на Франки беше златна. Единият от тях — Пус Махони, му помогна да открие, че зад Уокси Гордън се крие нюйоркският главатар на банда — Уйлям Винсент Дуаър.
Цялата измет на Ню Йорк го познаваше. Естествено знаеше го и Костело и ценеше легендарната му предпазливост. Като дете за разлика от другите Дуаър отказваше да се присъедини към която и да било банда. Беше изключително предпазлив. Той правеше силно впечатление на другарите си с ума и физическата си сила и бандите на младите крадци като Полските мишки, Метачите от Хъдсън, Капчуците, Черните хлапаци, Чистачите на клозети по кейовете се опитваха неведнъж да го привлекат. Напразно. Уйлям Винсент Дуаър заявяваше наляво и надясно, че неговата цел в живота е честната работа. «Една добра служба ще ми позволи да се измъкна от тинята на 10-о Авеню. И аз ще се измъкна…» Ченгетата го поздравяваха с усмивка, която значи много. Това, което не знаеха, бе какво изучава вечер в леглото си до два часа през нощта. Предпочиташе трудове, посветени на конспирацията. Той спечели първите си пари като разпоредител в един квартален театър. След това реши, че ще използва по-добре силата си, ако работи като докер. Тази работа му допадаше. Той използваше наблюдателността си, забелязваше многобройните комбини, елиминираше най-опасните от тях и спираше вниманието си на онези, които не го излагаха на никакъв сериозен риск. Възползвайки се от тях, той съумя да скъта известна сума, която никакъв младежки порок не бе в състояние да го накара да похарчи.
Много преди въвеждането на сухия режим Уйлям Винсент Дуаър продаваше на черно алкохол, отмъквайки каси с уиски, изискани ликьори, шампанско от товарите, приготвени за изпращане. Изнасяше ги безпрепятствено от пристанищните складове, като даваше полагащия се бакшиш на митничарите и пазачите.