Откраднатото стигаше чак до избите на Джордж Шевлин, собственик на много барове, на няколко танцувални салона. Дуаър го познаваше от детинство, беше възрастен човек, живееше на 10-о Авеню.
При влизането на закона Уолстийд в сила Дуаър беше готов много преди другите. За рекордно кратко време той съумя да попълни запасите не само на специалния си клиент Джордж Шевлин, но и на голям брой други съдържатели на заведения, останали без никаква стока. По-оправни от тях собственици бяха на път да им отнемат жадната клиентела.
Тъй като пристанищните складове не осигуряваха вече необходимите запаси на Дуаър, той много бързо възприе директните методи на работа. Понеже му липсваше личен опит, той се обърна към онези, които няколко години по-рано искаха да го привлекат в бандите си: Полските мишки, Метачите от Хъдсън. Той си избра измежду тях юначаги, които не се шегуваха. Раздели ги на отделни бойни групи. Главатарят на всяка от тях получаваше заповеди и даваше отчет единствено на Дуаър. Тези опасни банди кръстосваха крайбрежието и охраняваха дълги колкото влакове колони от камиони. Дуаър купуваше, наемаше складове и гаражи, т. е. разполагаше легално с помещения. Това му даваше възможност в подземните етажи да прави чудеса. Срещу много пари архитекти проектираха и следяха изливането на бетон при създаването на шест нива, годни за експлоатация, свързани с метални рампи. Те бяха в състояние да издържат хиляди тонове камиони и товар или със скрити подемни машини да поемат, повдигат или смъкват камион, тежащ петнадесет тона. На последните нива, снабдени с вентилатори за разпръскване на упойващи пари, Дуаър складираше, смесваше и наливаше в бутилки с етикети шотландско и американско уиски.
Стараещ се да избягва неприятностите, Дуаър преговаряше с най-сигурните, най-хитрите. Така той откри един бивш член на Метачите на Хъдсън — Лари Фей. Този тип изпадна толкова низко, че през 1920 г. караше такси. Това показва до каква степен старите му съмишленици бяха престанали да го уважават. Съдбата му помогна, случи се да закара един клиент почти до Монреал. За да не прави празен курс, той купи оттам уиски, продавано свободно по 10 долара кашона. Лари напъха в огромния си куфар два кашона. На границата митничарят го накара да отвори багажника:
— Е, и сега?
Лари Фей му подаде банкнота от 20 долара и човекът в униформа я пъхна в джоба си.
— Пътувай…
И Лари отпътува. И продължи да прави само това. Двата кашона, продадени в Ню Йорк, му донесоха 160 долара чиста печалба. Той купи и нае таксиметрови коли, намери шофьори и организира совалка, достойна за Галиени от времето на първата битка край Марна. Нещата не се оказаха толкова прости, завистници започнаха да му погаждат номера. Конкурентните компании започнаха да му подражават. Шофьорите, му стреляха по радиаторите на колите му, пускаха захар в резервоарите. Отвратен, Лари Фей беше решил да се откаже окончателно, когато Дуаър — поклонник на изобретателността, му се притече на помощ с бойните си групи и възстанови реда по маршрутите му. Отново всичко започна да функционира нормално, просто Фей даваше вече един значителен процент на благодетеля си. Той се замогна, тъй като Дуаър мъдро го посъветва да вложи спечеления половин милион долара в нощни заведения, игрални домове, публични домове и други скверни заведения, които Дуаър снабдяваше с алкохол, а таксиметровите шофьори на Фей ги пълнеха с клиенти по време на нормалната си работа. Един идеален затворен кръг, контролиран безупречно, което правеше невъзможно изчезването дори на един долар по пътя от снабдителя до потребителя. Впоследствие ще признаят, че който и да е менажер може да завиди на тяхната сръчност при извършването на операции, носещи максимални доходи.
Франки Костело веднага разбра това. С присъщите му лукавост и любезност и като използва новопридобития опит от посредничеството с Лепке в случая с незаконната търговия с конфекцията, той се сприятели с Дуаър, и за да му покаже добрите си намерения, му намекна, че ще спечели много, ако започне да работи с приятеля му Франк Йейл.
— Йейл има фантастични възможности. Той ги разпилява, занимавайки се с хиляди неща, като се започне с погребалното бюро и се мине през кафенето му с танци (10 цента танца) «Харвард» в Кони Айлънд… Той работи и с перачите, от които взема пари, за да ги предпазва от свирепите профсъюзни деятели. Естествено той се изхитри успоредно с това да основе профсъюз на работниците от пералните. Всеки човек дава по един долар на Йейл, за да бъдат защитавани интересите му пред работодателя. Ние имаме много друга работа. Който иска да седи на два стола, пада на земята, нали? Човек не трябва да е прекалено лаком, трябва да оставя по нещо и на приятелите си…