Дуаър оцени жеста и се свърза с Йейл. Двамата си допаднаха чудесно. Няколко месеца по-късно, по време на една вечеря на четири очи, Костело каза на Дуаър:
— Научих, че екипите ни са започнали по грешка да се избиват по пътищата, че сме си загубили няколко от момчетата и няколко камиона. Нека запазим висшите си интереси и избягваме подобни сблъсъци. Не знаех, че зад Уокси Гордън във Фили седиш ти… Ние сме добри клиенти, ще продължим да бъдем такива и по този начин с удоволствие ще движим и твоите неща. Само че е излишно да тръгваш по нашите пътища. Ние трябва да печелим долари, а не да воюваме помежду си!
Неговият събеседник беше наясно с новото положение. Двамата най-големи вдъхновители на незаконния трафик на алкохол трябваше рано или късно да застанат един срещу друг. Беше безсмислено да се избиват. По-добре беше да потвърдят фактическа подялба. Дуаър, който не беше забравил жеста на Костело, свързал го с Франки Йейл, прие честно предложението. Това им спести хиляди неприятности, тъй като водени от хазартен дух, подтиквани от естествена потребност да покажат възмущението си от принудителната мярка, с всеки изминал ден американците пиеха все повече. Тайните складове на Дуаър бяха празни, запасите му — недостатъчни. Загубите му възлизаха на стотици хиляди долари. Имаше една-единствена възможност да се излезе от това положение: да се вземе алкохол оттам, където все още имаше, т. е. от конкурентите, които бяха организирали по-добре снабдяването. За тази цел той не се поколеба да наеме товарни кораби, чийто трюмове бяха препълнени догоре с всякакъв вид алкохол, който старата Европа изпращаше на Антилските острови, в Куба, по островите на канадското крайбрежие, на архипелага «Сен Пиер е Микелон»… (Архипелаг, френска задморска територия близо до бреговете на Канада. — Бел. прев.) Естествено корабите хвърляха котва на двадесет мили от американския бряг. Дуаър въоръжи двадесетина големи катера, специално снабдели със самолетни двигатели «Либърти», останали от войната. Бу-Бу Хоф разказва по-късно:
— Тия страхотни машини се носеха с петдесет възела над водата… Човек би помислил, че летят. Хвърчаха такива пръски, че никой не оставаше сух. Бреговата охрана едва успяваше да ги зърне. Казано с други думи, тя не можа да пипне нито една от тях.
Въпреки направените инвестиции доставките не покриваха търсенето. И вероятно не от чувство за хумор Дуаър извади от командния състав на флотата си от летящи катери един от асовете на авиацията — Бени Хигинс, когото Франки Йейл му беше заел за операции от подобен род, и го постави начело на един опасен, екип от безпогрешни елитни убийци, чиято задача беше да очиства движението от съперническите банди по националния път N25, който свързва в продължение на 240 км. Лонг Айлънд с Ню Йорк.
Можем да си представим каква сеч е била, когато Хигинс се е сблъсквал с хората от екипите на Бъгси Сийгъл — Меир Лански — Лукания. Затова предложението на Франки Костело бе радушно прието, а след това и спазвано.
Когато през 1922 г. Уйлям Винсент Дуаър полюбопитствува да узнае какви са сметките му, се оказа, че той притежава половин милион долара, че е собственик на бирарията «Феникс» заедно с Уокси Гордън, а така също и на тридесетина игрални дома, долнопробни или луксозни заведения, както и на една радиостанция — WHL. Тази радиостанция беше особена, защото по нея се излъчваха стихове на Киплинг, Р. Броунинг, Едгар По, Байрон, Шели. Капитаните на катерите и на товарните кораби на Дуаър ги слушаха в захлас, защото римите отговаряха на код, позволяващ да се установят сигурните координати на местата за среща в морето… Освен това за никого не е тайна, че митническите служители не са поети.
Сделките на Биг Бил Дуаър, бивш разпоредител в театър, ще придобият такъв размах, че при трагикомичните условия на сухия режим този главатар на банда ще царува в качеството си на върховен глава, имащ всички права над 500 щатни наемници, над два големи хотела, над множество малки мебелирани апартаменти, три луксозни нощни заведения, една огромна бирария със 7 милиона брутна годишна печалба, четири хиподрума (във Флорида, Ню Хемпшир, Охайо, Квебек). Незаконната търговия с алкохол му позволи да открие съществуването на една брутална игра в Канада: хокея на лед. Той я пренесе в Съединените щати, лансира я с много шум и стана собственик на два големи професионални клуба: Нюйоркския хокеен клуб и Американския хокеен клуб.
Благодарение на спортния си еклектизъм той се добра и до блестящия футболен отбор «Бруклински хитреци», както и до две казина в Маями Бийч.