Известна привързаност към миналото ще го накара да закупи една чудесна къща в Лонг Айлънд — Бел Харбър. Тя ще приюти жена му и петте му деца и ще служи за вълшебен декор на светските му приеми на открито, които ще имат такъв успех, че ще ги сравняват с празненствата в Трианон.
Добрите отношения на Франк Костело с Биг Бил Дуаър ще позволят на бандата на Четиримата да осъществи подем в сделките си. Но ще се лее само алкохол, а не кръв. Това радва най-много Лукания. През 1923 г., едва 26-годишен, малкият преселник от Леркара-Фриди, тръгнал от нищо, дошъл от улицата, се издигаше по-бързо от асансьорите в небостъргачите и успехът му беше по-зашеметяващ от този на Биг Бил Дуаър, но и по-дискретен. В завещанието си той споделя с Мартин Гош:
— Хващам се на бас, че по времето, когато моите момчета и аз създадохме предприятието си за контрабанда с алкохол, нашата сделка беше по-значителна от тази на Хенри Форд. Ние контролирахме заводи, складове, всякакъв вид бизнес; имахме фантастична система за транспорт по море, а шофьорите ни бяха едновременно царе на волана и елитни стрелци. Счетоводителите ни не бяха обикновени писари с ръкавели. Лански ги следеше изкъсо и тези хора, а между тях имаше и много жени, бяха с феноменална памет, защото рядко се случваше да записват цифри черно на бяло. Разполагахме с вносители и износители, с две думи, имахме целия персонал, необходим на една фирма. Само че значително по-многоброен. Имахме и адвокати на разположение по всяко време на денонощието. По-късно много хора са ми казвали, че е трябвало да използвам сивото си вещество, за да се заема с някоя честна работа, и че съм щял да постигна луд успех. Може и така да е, но това едва ли щеше да ми достави такова удоволствие.“
След като бе сключен договор за ненападение с Дуаър, нещата биха могли да се развиват много по-бързо, ако малкият сицилианец Чарли Лукания не бе допуснал една огромна грешка: беше забравил мафията. А мафията не забравя никога никого.
Франки Йейл — шеф на Сицилианското обединение — го предупреди да бъде нащрек, и когато съпостави някои факти, Чарли почувствува непоносим сърбеж по кожата си.
А всеки знае, че колкото повече се чеше човек, толкова повече го сърби.
Глава трета
ЗА ПРАЗНИКА НА СВЕТИ ВАЛЕНТИН НЯМАШЕ ЦВЕТЯ
(Св. Валентин, празник на влюбените, по католическия календар се празнува на 14 февруари. — Бел. прев.)
Никой никога не ще може да обясни защо Чарли Лукания, макар и сицилианец, се е въздържал от контакти с мафията и мафиозите. Вероятно воден от фанатичния си индивидуализъм, а може би и поради това, че намираше поведението им твърде глупаво — да живеят в затворен кръг и доброволно и окончателно да се лишават от възможностите да се възползват от облагите на комбини с хора от друго потекло. Това го дразнеше. Това му отношение вероятно се определяше и от факта, че положението му на безспорен лидер нямаше никаква тежест в очите на кръстниците. Горд от успеха и независимостта си, той отказваше да положи клетва за вярност на старите донове, които според него не вървяха в крак с времето.
Междувременно мафията се втурна към новите възможности за печалба, предоставени от сухия режим, с известно закъснение. Но нейният абсолютен контрол над Малката Италия си оставаше безспорен. От самото си настаняване в САЩ хора на мафията контролираха италианската общност, вземайки данък върху всички продукти от първа необходимост, от зехтина до сиренето. Мафията скубеше буквално всички, шивача, дрогериста, месаря, бакалина, печатаря, гостилничаря. И най-скромните игри, лотариите, бяха обложени с такси.
Лукания с право считаше мафиозите за изостанали, а начина, по който заобикаляха закона Уолстийд, често предизвикваше у бандата на Четиримата неудържим смях. Ето как мафията подхождаше към незаконната търговия с алкохол. Докато Торио, Дуаър, Лукания и компания боравеха с милиарди хектолитри, единственото нещо, което старите донове успяха да измислят, бе да раздадат на всички семейства в Малка Италия една рецепта от поредицата „Бюлетин за фермери“. Тя учеше как да се дестилира алкохол от грозде и всички видове плодове, от житни растения, цвекло и пр. Те осигуриха апарати за дестилиране с вместимост един галон, които се продаваха свободно на хиляди семейства, и ги задължиха да ги използват. Естествено цялата операция се извършваше с цел да се прибере основната част от продукцията на нищожна цена. Сладникаво-киселата миризма, носеща се из въздуха, бързо подсещаше непосветения, влязъл в Малка Италия… Хумористът Уил Роджърс разсмя цял Ню Йорк, пишейки: „Най-голямото престъпление, което може да извърши едно италианско дете, е да излапа гроздето, което татко е донесъл вкъщи да ферментира…“