Чарли искаше да отстрани Дъч. Всъщност, както ще сподели по-късно, Чарли Лукания нямаше вяра на Дъч Шулц. Евреин по рождение и вероизповедание, Шулц се беше покръстил и изповядваше предизвикателно католицизма. Например той прекъсваше работно заседание с думите:
— Аз тръгвам. Ще закъснея за службата, а тъй като се притеснявам…
Лукания казваше:
— Щом е предал бога си, той ще предаде и приятеля си.
„Този тип не е честен играч, ще си имаме проблеми“, пророкуваше той.
Чарли даде съгласието си, за да избегне разправии и защото Меир настояваше. След Дъч Шулц се появи Абнер Цвилман, пак от същия поръчител. Абнер, наричан Лонджи, контролираше всичкия алкохол, отиващ в северните квартали на Ню Джърси. Чудесно!
Макар че ценеше и използваше евреите въпреки тежащото над тях сицилианско проклятие, Лучиано внезапно кипна и каза на Костело:
— Да не би пък да са пресекли Червено море, за да връхлетят върху ми? Нямам нищо против Меир и Бъкси, те са приятели. Само че виж кого още ми довлякоха: Лепке Бухалтер, Дъч Шулц, Лонджи Цвилман… всички чифути. Това е вече прекалено. Както сме я подкарали, току-виж утре ни пратили на кино.
По-сговорчивият Костело се постара да го успокои:
— Тези хора имат поръчител и са доказали колко струват. По-добре е да са с нас, отколкото против нас. Меир и Лонджи някога не биха се хванали на тази въдица. И освен това, доведи си който ти харесва, за да възстановиш равенството.
Чарли изръмжа, без да го гледа: — За такова нещо можеш да ми имаш доверие…
Той отиде в старата си крепост, Малка Италия, нае за една седмица мебелиран апартамент и прекарваше времето си в билярдните, в канторите за обзалагане и разпределение на алкохола, т. е. в местата, където се събираха най-твърдите момчета, и внимателно слушаше какво се говори за хората. Така той откри един неаполитанец, нисък, набит, с черни извити вежди, злобен, дръпнат, който се усмихваше само когато разстрелваше някого. Винаги с три куршума около пъпа. Казваше се Вито Дженовезе.
— Искам да си с мен, защото ти сече пилето, а сърцето ти е от камък.
Другият поклати глава. Ако в сърцето му въобще можеше да има местенце за някого, то той едва ли би бил Лукания. Впоследствие той го доказва.
Чарли има по-голямо щастие с Албърт Анастасия. Дребен, с огромен гръден кош, този наскоро пристигнал италианец беше се сблъсквал с правосъдието. Животът му на американска земя започна бурно. Убеден, че е извършил предумишлено убийство, съдът го осъди на смърт. На апелационното дело той несъмнено има повече късмет от свидетелите на обвинението. Двама мъже и една жена бяха премахнати, за да не отиде Албърт Анастасия на електрическия стол в Синг Синг. Това показа, че приятелите му държаха на него. Чарли поиска да се запознае с Анастасия. Двамата така си паснаха, че по-късно Албърт Анастасия ще се осмели да каже публично на Чарли Лукания на една приятелска сбирка:
— Знаеш ли, Чарли, бас ловя, че съм единственият готин образ с голяма муцуна, който те обича истински.
— И другите си затвориха човките — си спомняше развълнуван Чарли, когато разказваше случката.
Научил за тревогите на шефа си, Джо А. Адонис го свърза с един многоуважаван в бруклинските среди сицилианец, Франк Шиш, чието истинско име беше Франческо Кичо Скализе. Срещата беше плодотворна, Шиш доведе един скитащ се свой приятел, Карло Гамбино, чийто размах Чарли веднага оцени.
Щом реши, че е възстановил нарушеното от еврейското нашествие демографско равновесие, Чарли Лукания се почувствува по-добре. А всъщност неприятностите тепърва започваха. Не евреите, а сицилианците щяха да се заяждат с него. И дори още по-лошо — това щяха да бъдат хората на мафията.
Поради дългото си властвуване доновете имаха опит и опирайки се на него, допуснаха минимум грешки. Вместо да атакуват направо родените от сухия режим банди, убегнали от техния контрол, те решиха да ги асимилират постепенно и с добро.
Лукания трябваше да послужи за пробен камък, тъй като неговата мощ беше най-голяма. Освен това той имаше и слабо място, беше от сицилианско потекло и отлично знаеше какво означава мафията.
Салваторе Маранзано реши да го изпита. Назначи му среща в ресторант „Палермо“ на улица „Минета“ в Малка Италия.
Салваторе Маранзано претендираше за титлата capo di tutti capi. Донът говореше отлично пет живи езика, нещо невероятно за сицилианец, „но се изразявам много добре и на латински и гръцки“, обичаше да казва той. И не лъжеше. Спомнете си, че именно той кръсти Джоузеф Дото Адонис.