Вероятно на неосведомения читател на първо време няма да бъде лесно да се ориентира в този потаен, необичаен свят на насилие, корупция на най-високо равнище, на смърт, превръщана в пари. На авторите това също беше трудно. Но когато човек се запознае с кода, с правилата, ритуалите, прякорите, езика, нравите на една безподобна дива фауна, той ще открие в сърцето на тази джунгла лица, замесени съвсем отблизо в новата история на Съединените щати (Ние сме съхранили езика благодарение на разкритията, често правени за първи път от свидетели, неволно участвували, и от грижливо записаните изявления на главните участници. — Бел. авт.), за да не кажем, отклонявали я от нормалния й ход.
За никого вече не е тайна, че голям брой социални явления, зародили се в САЩ, се пренасят с по-голямо или по-малко закъснение в останалата част на света, особено в Европа. Тук става дума за нещо, подобно на бумерангов ефект, тъй като най-енергичните емигранти са европейци.
Така че четейки тази книга, нека никой не вижда в Синдиката на престъпниците един типично американски недъг. Това е сериозно предупреждение за Франция. И ние вече имаме силно инфектирани рани: война между банди (стотина убити от 1972 до 1978 г.), лаборатории и търговци на наркотици (Френска връзка), организиране на фалшифицирани конни надбягвания и залагания, печатане на фалшиви пари, война между казината и игралните домове, повече или по-малко нашумели отвличания. Останалото неизвестно защо ненаказано убийство в бара „Телефон“ в Марсилия (10 убити) успешно съперничи на това на „Свети Валентин“ в Чикаго (7 убити). Трябва да признаем, че първото поколение многобройни емигранти в нашата страна все още е слабо замесено, но при тях с всеки изминал ден все повече се засилва проституцията, следователно и сутеньорството, област, в която Чарли Лъки Лучиано се наложи в началото на кариерата си.
Приемайки тези емигранти, не ги ли посрещаме така, както американците от преди няколко десетилетия посрещаха своите? Защото според традиционното манихейство повиканото днес Зло утре би могло да ни погуби. В крайна сметка на него също му липсва само шеф. Друг поучителен паралел: не е ли странно, че авторитетните средства за масова информация осигуриха екстравагантна известност на такива станали „исторически“ лица като Мей Бейкър, Клайд Бероу и Бони Паркър (Бони и Клайд), Прити Бой Флойд, Бейби Фейс Нелсън, Елвин Карпис, след като именно те никога не са имали нито близка, нито далечна връзка със Синдиката на престъпниците? И след като техните спонтанни престъпни действия не отговаряха на никаква нужда от организираност и следователно не представляваха сериозна заплаха за обществото.
Знае ли се наистина, че прословутият обществен враг номер едно в САЩ Джон Дилинджър, от когото средствата за масова информация направиха чудовище и срещу когото започна едно фантастично гонение, е убил ЕДИН-ЕДИНСТВЕН човек?
Същото беше и с прочутия Жак Месрин, който толкова дълго време беше тема номер едно във френските вестници и телевизионни програми. Не хвърляше ли той прекалено много прах в очите? Той избяга от затвора пред погледа на полицейската охрана… Но шегите и играта на гоненица на този чудесен обществен враг номер нула, чиито подвизи впрочем очароваха публиката, имаха това предимство, че спираха вниманието на обществеността ЕДИНСТВЕНО върху него. В същото време истинските убийци непрекъснато действуваха в Лион, Марсилия, Ница, Гренобъл… Убийци с доказани престъпления.
Дългият опит ни позволи да установим, че съществува странно сътрудничество между официални и неофициални тайни служби, някои политически партии и мошеници с размах.
В действителност престъпните организации съществуват и могат да съществуват само когато дългата верига от компромиси по върховете на обществото се превърне в тъмна защитна сила, която е нещо повече от търпимост.
Ние сме в правото си да се страхуваме, че успехите и властта на престъпността в САЩ ще изкушат някой ден съответните среди във Франция.
Нека това цялостно в рамките на възможното представяне на Синдиката на престъпниците послужи като предупреждение.
Следва!
Тъй като ще има продължение…
Жан Марсили
Глава първа
ПЕТТЕ ПРЪСТА НА РЪКАТА НА ДЯВОЛА
Всичко, което се върши в Америка, отговаря на мащабите на континента, крайностите също, защото в началото страната е била нищо — просто част от огромен континент.