Чарли пристигна точно навреме, но дон Салваторе беше вече там, стана и се втурна към него, прегърна го, потупа го яко по гърба и каза високо: „Приветствувам младия Цезар…“, след което се впусна в дълго упражнение на латински. Слисаният Лукания започна да скромничи:
— Не мога нищо да разбера… Говори на сицилиански, моля те…
Изведнъж поведението на Маранзано се промени коренно. Умеещ блестящо да преминава от едната крайност в другата, той го упрекна:
— На сицилиански ли казваш? Ами ти не си ли я забравил твоята Сицилия? Казаха ми, че и ти като мен си кръстен с името на Спасителя: Салваторе; тогава защо караш хората да те наричат Чарли, като че ли си някой от тия безбожници, американците?
Вледенен, Лукания стоеше с каменна физиономия.
— Добре! Сторил си грях, защото си млад, но грехът ти е голям, защото се срамуваш от произхода си, от най-добрия произход… Налагаше се да ти кажа това, а сега седни на масата ми, защото ти все пак си чест за нашата Сицилия. От дълго време слушам много хубави неща за теб. Осведомих се най-подробно, наблюдавах как работиш. Държа те под око, както се казва. Доволен съм, имаш глава на раменете си. И мислиш с нея. Хладнокръвен си и действуваш бързо. Разсъждаваш правилно и за това успяваш във всяко начинание. Това ми харесва. Харесваш ми, Салваторе. Харесваш ми, но има нещо, което не ми харесва. Не ми харесва тая сган, с която се мърсиш, която ти пие кръвта, която е проляла кръвта Христова. И тя ще те предаде, както Юда предаде Христос.
Откакто беше на подсъдимата скамейка, Чарли не беше изпитвал такава парализираща ярост. Побелял от бяс, той заговори внимателно, като се пазеше да не се издаде по гласа:
— Дон Салваторе, тези, за които говорите, ми помогнаха да стана това, което съм. Ако днес поискахте да се срещнете с мен, то аз го дължа на тях… Без тях щях да бъда нищо. Нямаше да бъда дори мафиоз, защото вие никога не сте проявявали действителен интерес към мен…
Маранзано прецени, че ще е по-добре да направи крачка назад.
— Защитаваш приятелите си и това е добре, но грешиш, като пренебрегваш опита на по-старите. Изменят се времената, не хората. Ти си човек на своето време, и аз вярвам в теб. Влез в моето семейство, това е предложението, което искам да ти направя. Ела в моето семейство, ще израснеш с него и аз ти обещавам, че ще бъдеш първият между синовете ми…
Лукания очакваше всичко, само не това. Горд от обрата на нещата, той се чу да казва:
— Не бихте продължили да вярвате в мен, ако не ви кажа, че трябва да размисля.
— Вярно е и аз се радвам на отговора ти. В скоро време ще очаквам още по-добър отговор.
Дон Салваторе отчупи парче хляб, поръси го със сол, раздели го на две и подаде едната половинка на Лукания. Изядоха хляба мълчешком. След това Дон Салваторе наля по чаша сицилианско вино и пиха.
Чарли Лукания стана.
— Мисля, че се разбрахме. Довиждане, синко…
Донът високопарно вдигна ръце към тавана, подобно на свещеник след причастие. Като излезе на улицата, Чарли се изплю. На следващия ден изпрати по шофьора си Джино на дон Салваторе Маранзано дванадесет бутилки дванадесетгодишно вино King’s Ronsom, най-хубавото, което имаше, и едно послание. В него се съобщаваше, че не се чувствува готов да поеме огромната чест и голямата отговорност, която му се предлагаше. Това беше най-лошото, което Лукания би могъл да стори.
Две седмици по-късно Вито Дженовезе настоя Чарли да направи услуга на някой си Чарли Лагапа, наричан Чарли Големия нос, защото само с подушване познаваше безпогрешно всички опиати. Лагапа твърдеше, че с 20 000 долара ще осигури такова количество наркотици, че вложилият тези пари ще може да реализира чиста печалба в размер на 150 000 долара.
Чарли беше вече в състояние да заеме пари дори на банкер. Но след първото си премеждие старателно избягваше търговията с наркотици. Какво е, направил Дженовезе, за да го убеди да участвува в подобна комбина, ще остане загадка за непосветените. Още повече че стоката беше занесена в дома на Чарли. На 5 юни 1923 г. той взе мостри, за да ги занесе за проба у Джо Адонис. На улицата, както може да се предположи, като че ли надушили миризмата, го заобиколиха три ликуващи ченгета от отдела за борба с наркотици.
Момчетата от отдела не криеха радостта си. Вече задържан и съден още по времето, когато пренасяше опиати в панделките на шапките, този път Чарли щеше да остане на топло, докато му побелеят косите. При разпитите се опитваха да изтръгнат подробни признания с помощта на каучукови палки. Напразно. Няколко часа по-късно мускулите му бяха свити на топка, но разсъдъкът му работеше безотказно.
— Няма да ви кажа нито едно име… Но мога да ви кажа къде е скрита стоката. Това ще бъде ударът ви на годината. Не се опитвам да хитрувам. В замяна на съдействието ми няма да предявявате обвинение срещу мен. Наградата за вас ще бъде, че ще се разчуе как съм „пропял“ в ръцете ви. Както виждате, печалбата е за вас, а рисковете за мен. Само че няма да отида в пандиза…