На другия ден той отиде.
Държейки се по-наставнически от когато и да било, Салваторе Маранзано му изнесе цяла лекция върху Монархическата наследственост и осиновяването, като го увери, че той ще бъде „присадената клонка върху мощния ствол на семейство Маранзано“, след като той, дон Салваторе, е решил така, и че от момента, в който приеме, ще получава процент от всички дейности на семейството, като при това ще запази своите собствени. В замяна от него ще се иска само да предостави компетентността си, идеите си, приятелите си.
Върнал се в „Клеридж“, Чарли събра Дженовезе, Костело, Лански, Сийгъл, Адонис и им изложи дилемата. Костело реагира пръв. С гърления си глас той, изтъкна предимствата:
— Това е неочаквано. Вместо в най-скоро време на гърба ни да се стовари война с мафията, ние ще бъдем съюзници със семейство Маранзано. Това означава няколко добри бойци и сицилианците няма да ни създават неприятности. Чарли ще може да им го изкара през носа. Аз съм за… Ще удвоим печалбите си.
Дженовезе и Адонис се присъединиха към неговото мнение. Бъкси Сийгъл се колебаеше. Лански оставаше непроницаем.
— А ти, какво мислиш ти, драги ми Лански?
„Сметачната машина“ изщрака презрително:
— Мисля, че вие всички сте дрисльовци. Маранзано ви размахва под носа дори не моркови, а чисти лайна… А вие не можете даже да усетите вонята. Затова ще ви кажа: човек като него не е станал шеф на мафиозите току-така. Той е умен и знае, че Чарли е по-умен, от него. Затова ще ви кажа какво ще направи. Първо ще ни приспи. След това ще тръсне по някоя мръсна лъжа за чифутите като мен и Бъкси и без да ви даде възможност да се обадите, ще ни ликвидира. После ще се справи с вас един по един. Чарли е последният, с когото той ще се разправи… Докато продължаваме да сме единни, нищо не може да ни се случи. В крайна сметка ще успеем да се наложим като най-силните, без да искаме чието и да било позволение за това. В противен случай ще ни пречукат един след друг.
Лицата на присъствуващите се бяха удължили. Единствен дипломатът на групата Костело вярваше в съвместното съществуване след сдружението с Маранзано, но и той разбра, че Лански разсъждава точно. Затова със съжаление посъветва Чарли:
— Мисля, че трябва да кажеш не…
Чарли Лукания поклати глава.
— Това и ще направя, но този път, без да му изпращам уиски, за да преглътне хапа. Занапред всеки ще трябва внимателно да си пази кожата, рискуваме да ни изпотрепят като зайци.
Любопитно е, че Салваторе Маранзано, преглътнал унижаващия отказ на този, когото продължаваше да нарича Салваторе Лукания, не предприе никакви наказателни мерки. Вероятно се страхуваше, че съперникът му Масерия, възползвайки се от случая, ще се притече на помощ на младите вълци, за да ги привлече на своя страна и да го унищожи напълно.
При все това се случиха странни събития: на няколко километра от Атлантик сити, в горите около Джърси, бяха задържани камиони, натоварени с уиски. Няколко дена по-късно федералната полиция унищожи два склада в северната част на Манхатън. Контрабандисти, на които приятелите на Лукания можеха да разчитат, започнаха да ги избягват. Това стана причина техните луксозни, тайни, нощни заведения изведнъж да започнат едва ли не да спазват закона Уолстийд, тъй като останаха без стока. Не беше възможно да се сервират долнопробни напитки, това би ги довело до незабавно разорение.
Положението беше еднакво при всички: в „Клъб 21“ на Костело, в „Ембъси клъб“ на Дъч Шулц, в „Хотси Тости“ на Джек Даймънд Краката, в „Сътън клъб“, „Лидо“, „Трокадеро“, „Странноприемницата на Кони“, „Гнездото“, „Малкият рай“ — всичките собственост на Лукания, Лански, Сийгъл и Дженовезе, в „Котън клъб“ на Арнолд Ротстейн. Сърцата им се късаха от мъка при вида на прозрачните късчета лед, звънтящи на дъното на празните чаши на такива щедри клиенти като лорд и лейди Маунтбатън, Джими Уокър, Еме Семпъл Макферсън, Стивън Греъм, „Голямата муцуна“ Фелън — адвоката на мода, на звезди от величината на Мей Уест, на артисти като Фред Астор, сестра му Адела, Рудолф Валентино, Виктор Маклеглън, Дъглас Фербанкс, Адолф Манжу, Мери Пикфорд, Зазу Питц, Мей Мърей, Вилма Бенки, Фани Фард, Норма Талмидж. Всички те, както и много други страдаха. В. С. Фийлдс казваше: „Ако сушата продължава, ще икономисам оризовата си пудра, тъй като няма да ми се налага да си пудря носа.“ Големите оркестри на тези заведения, ръководени от Луис Армстронг, Кеб Калоуей, Флетчър Хендерсън, Дюк Елингтън, свиреха вяло, тъй като им липсваше възбуждаща напитка. На 32-ра западна улица настана паника. Модните локали щяха да се опразнят ако не се напълнеха бързо чашите на щедрата клиентела. Тя ще отиде да пие другаде. Съдържателите преследваха Чарли Лукания в хотел „Клеридж“, оплаквайки се, че въпреки волята си ще трябва да се обърнат към Маранзано или Масерия, за да попълнят изчерпаните си запаси.