Хванат за гушата, Чарли взе бързо решение. Той скочи в черния си „Пакард“, подбра пътьом Джо А. Адонис и запраши към Атлантик сити при Нуки Джонсън, или по-скоро към Челси — богатото предградие на града, където скъпият Енох живееше във великолепна резиденция. Той печелеше много, крайбрежието на Ню Джърси беше изцяло под негов контрол.
Облечен в безупречно чистия си бял костюм, с червен карамфил на ревера, Нуки ги прие сърдечно. По-късно той нямаше причини да съжалява за това. Без да губи време, Чарли пристъпи направо към въпроса:
— Намирам се в затруднено положение, а ти тънеш в охолство. Ето защо идвам: трябва ми до смърт уиски. Ти контролираш всички доставки в района. Пошушни ми за пристигането на някоя голяма пратка с качествена стока. Плащам отгоре. Ще задържиш за себе си каквото искаш, но аз искам пиенето независимо от цената. И след това ще те забравя.
Нуки засия и без да бърза, запали една хаванска пура. Издухвайки леко пушека, той просто пропя нежно:
— Именно, Чарли, ти не си ме забравил. И не си сгрешил. Аз съм приятел, който много те цени, защото ти водиш своя кораб внимателно, без да насилваш гребците. Ти ще стигнеш далеч и аз искам да работя с теб. Затова занапред ще предоставя личния си плаж на разположение на твоите екипи. Единствено вие ще можете да го използвате. Моите хора ще ви съпровождат до залива Кемдън. Там вие практически ще сте вече във Филаделфия. Ще се споразумеем за процента. Бизнесът си е бизнес, нали? Междувременно ще ти съобщя една добра новина, за да можеш да свържеш двата края: вдруги ден в залива Вентнър ще пристигне пратка. Дал съм съгласието си. Ще ви стигне да натоварите няколко камиона.
Очите на Чарли заблестяха:
— Добро ли е?
— Екстра е. „Джи-Би“, „Джустерини и Брукс“, напитка на ценителите… Няколко каси френски коняк „Енеси“ допълват пратката.
— Скъп ли е?
Енох Джонсън наведе глава, погледна внимателно пепелта на пурата си и съвсем тихо, сякаш страхувайки се да не я изтърси, промълви:
— Прекалено хубав е за продан. Всъщност в тия гладни времена той вече е собственост на едно лице, което е платило точната му цена…
Лукания настръхна:
— Познавам ли го?
— Малко… Той е от твоя край: Салваторе Маранзано.
От изненада Джо А. Адонис сложи ръка на сърцето си, или за да бъдем точни, я вдигна на височината на кобура, в който почиваше неговото предпочитано дете — автоматичен пистолет „Ремингтон“ 38.
Чарли каза лаконично:
— Вземам го.
Ръката на Адонис се върна обратно. Това хубаво момче, създадено за действие, се страхуваше от силните вълнения.
Когато се накисваше, Енох Джонсън никога не спираше на средата на пътя. Той очерта с добре оформения нокът на показалеца си върху една карта на района пътя, по който щяха да минат камионите на Маранзано.
Два дни по-късно, пристигнали с три коли от Ню Йорк, Чарли Лукания, Меир Лански, Бъкси Сийгъл, Албърт Анастасия, Джо Адонис, Джек Даймънд Краката, Лепке Бухалтер, Франк Скализи, Томи Лукезе (и други двама, които и сега са живи, преминали привидно към почтен начин на живот, но живеещи с носталгия по времето на скандалните процеси) се спряха в една гора малко преди Ег Харбър в Ню Джърси. Най-осигурените стават безумно смели, когато някой се опита да пресуши извора на доходите им… А изворът, натоварен на осем камиона, пътуваше сред природата. Пред колоната се движеше лимузина, в която седяха четирима човека със завиден арсенал. Кортежът завършваше с друг автомобил, в който се бяха разположили петима елитни стрелци. До всеки шофьор седеше по един, въоръжен с картечен пистолет „Томпсън“ — зловеща машинария, която сееше смърт. (Предпочитано от американските гангстери оръжие. Този картечен пистолет е бил изобретен от генерал Джон Т. Томпсън, за да „измита траншеите“. Наречен е от изобретателя си „пистолет-картечница“ и е произвеждан само между 1919 и 1945 г. Гангстерите го използваха с кръглия му пълнител от 50 патрона, калибър 11,43. Скорострелността му беше внушителна. Опасен прибор, който е все още в употреба…) Челната кола спря внезапно накрая на един завой. Отрязан бор препречваше пътя. Излишно беше да се обяснява на конвоиращите какво значи всичко това.
Вратите на автомобилите мигом се отвориха. Започналата стрелба от двете страни на пътя беше толкова силна, че куршумите ги затвориха, докато надупчените тела падаха по седалките. Шофьорите държаха ръцете си вдигнати високо. Последната кола от конвоя със свистене се отдалечаваше с голяма скорост на заден ход, без да чака обяснения. Трима от пътниците в кабините на три от камионите се опитаха да изпълнят дълга си, но улучени от точни изстрели, рухнаха бързо.