Анастасия им спести мъките на агонията, като ги довърши с по един изстрел в упор, вкарвайки дулото на своя „Смит и Уесън“-45 в устата им. Шофьорите бяха откарани до канавката с груби удари с дръжките на пистолетите. Трябваше насила да откъснат изпадналия почти в състояние на лудост Джек Даймънд от перверзната му работа.
Без срам и свян тарторите на престъпността седнаха зад воланите.
Лукания, Сийгъл и Меир Лански докараха лимузините. Малко нервен, Нуки Джонсън ги чакаше в Ню Йорк заедно с Дженовезе и Костело. Още щом се появи Лукания, той го попита тревожно:
— Има ли жертви?
— Няма и помен даже. Не можехме да си го позволим. Само един ранен и щеше да ни се наложи да изоставим един камион сред природата. Представяш ли си каква загуба би било това?
Джонсън остана с отворена уста.
През следващите дни на 5-о и 6-о авеню цареше веселие. 52-ра улица беше се превърнала отново в оазис на забранените удоволствия. След всички перипетии златистожълтото „Джи-Би“ най-после бе във високите кристални чаши. Охладено от парченца лед, проблясвайки на светлината, то очакваше да се излее в гърлото на някоя прочута личност.
След блестящо осъществения набег всички участници в операцията бяха нащрек. Те излизаха винаги по четирима, вървяха двама по двама по срещуположните тротоари, за да могат да се прикриват взаимно. Никой от нападнатите не би могъл да ги идентифицира. Чарли беше осигурил черни качулки за главите и не бе произнесена нито една издайническа дума.
Не беше нужно да си велик гадател, за да разбереш кои са похитителите. За старата лисица Маранзано не можеше да има и сянка от съмнение. В продължение на месец очакваха отмъщението му с боязън. Но то не идваше. Така той си навличаше презрението на всички, които очакваха от него някаква реакция, някаква заповед на дон, достоен за тази титла.
„Ако отминеш оскърблението, се приближаваш към смъртта“ — казва една сицилианска поговорка; имаше толкова други остарели мъдрости, но на дон Салваторе се наложи да забрави тази.
Нуки Джонсън обаче не бе забравен. Лукания, Сийгъл, Костело и Лански решиха единодушно занапред да му опрощават по 10% от всички сключвани с него сделки, дори без той да иска. Те удържаха думата си, а Енох Джонсън си остана във висшето общество на Атлантик сити.
След тази блестяща акция авторитетът на Чарли Лукания в престъпния свят нарасна. Фактът, че Маранзано не затри Чарли и съдружниците му, за да ги накаже в отговор на нанесеното му оскърбление, показваше недвусмислено, че той ги счита за прекалено голяма лъжица за своята уста. И наистина дон Салваторе — отличен стратег, знаеше, че атакувайки младите лъвове, ще бъде нападнат от Масерия, който също искаше да стане единствен — capo di tutti capi — глава на всички главатари на мафията. Попаднал между два огъня, той нямаше да има никакви шансове за успех. Междувременно Джо Масерия напомни за себе си, като че ли случайно. Лукания не можеше да си позволи лукса да води борба едновременно и с него, и с Маранзано. Той бе принуден по силата на обстоятелствата да сключи договор, според който в очите на всички ставаше лейтенант на Масерия. Но всъщност въпреки яростта на дона запазваше пълната си независимост, що се отнася до изключителното право да доставя и пласира алкохол, като по този начин печелеше по всички точки. Съюзът му с Джо Боса му служеше като препоръчително писмо пред мафията и го предпазваше надеждно от евентуалните нападки на дон Салваторе Маранзано.
Лукания се възползва от спечеленото предимство и от негласното примирие, за да посещава почти всяка вечер „Сардис“ — частен клуб със строго отбрана клиентела. За да стигне дотам, той преминаваше пеш 44-та западна улица, а кадилакът с неговите ангели-пазители под командата на Албърт Анастасия се движеше бавно до тротоара, на пет метра след него.
В клуба той се срещаше най-често с Костело, Сийгъл и един френски гражданин, приятел на Франк, в миналото партньор на Оуни Медън — Големия французин Мьоманж. Благодарение на поданството си Големия французин притежаваше официално складове в Сен-Пиер-е-Микелон и осигуряваше по блестящ начин доставката по море на френски алкохол, по-специално шампанско „Моет е Шандон“ и коняк „Енеси“. Да бъдеш приятел с него на практика означаваше да разполагаш винаги с тези две напитки, ценени високо от участниците в различни обеди и вечери, и от хората на нощния живот. За да избегне кризи като тази, която бе преживял, Чарли плащаше в брой и складираше умопомрачаващи количества алкохол. Костело направи нов списък на високопоставени лица, които протягат и двете си ръце, за да вземат повече, както казваше той. По този начин той постави Банката за смазване в много затруднено положение за голямо неудоволствие на Лански. Ще бъдат раздадени милиони долари за подкуп. На нюйоркската полиция например. Ако през 1924 г. шефът на полицията Джоузеф Уорън вземаше 20 000 долара седмично, то заелият поста след него Гроуър А. Уолън през 1926 г. прибираше всеки петък по 50 000 долара, и то по твърде неочакван начин. Един мошеник на име Джо Куни, бял, наричан от съучастниците си Джо негрото, което го вбесяваше (името на английски е Джо Куун, а „куун“ на жаргон означава негър), тъй като беше отявлен расист, носеше парите в кметството. Беше облечен като електротехник и държеше в едната си ръка кутия с инструменти, а в другата — голям книжен плик за храна. И двете бяха препълнени с дребни банкноти. Човек трябва да е предпазлив, за да стане и остане шеф на полицията… Джо Куни се справяше винаги безпрепятствено и честно с многобройните си задачи. Трябва да се добави още, че той беше ирландец… както повечето нюйоркски ченгета.