Лукания свъси вежди, а след това се усмихна. Това се случваше изключително рядко и само в определен кръг много близки приятели.
— Задръж ги, Арнолд… Това, което ми каза, няма цена. Не бих могъл никога да ти заплатя тази услуга…
Притеснен, Ротстейн, по чието слабо лице пробягваха тикове, каза на един дъх:
— Оная вечер на един каяк от Чикаго едва не му поникнаха крила от перчене. Обрах го до шушка, за да го науча да не се прави на хитрец, когато е сред хора. 150 банкноти по хиляда долара. Гостенинът му подсвирна от възхищение.
— В себе си имаше 60 банкноти. Взех 50 от тях и той се задължи да ми изплати докрай дълга си в осем-дневен срок.
На Лукания му се стори, че е разбрал:
— Осем дена минаха и птичката е отлетяла…
— Съвсем не. Останалите 100 банкноти по хиляда долара са в джоба ми, само че той не бе в състояние да ги намери толкова бързо… Странното, Чарли, е това, че той ми се издължи един ден, след като изчезнаха камионите ти…
Както винаги, когато беше силно развълнуван, Чарли натисна няколко пъти силно с палеца и показалеца устните си.
— Знаеш ли името на този луд?
— Ами… Казва се Блуум, с двойно „у“… Името му е Самуел и мисля, че…
Лучиано поклащаше рязко глава.
— Не се безпокой, Арнолд, не се притеснявай повече, аз зная какво да направя.
След това той стана:
— Ще свикам семейния съвет.
Сега беше ред на Арнолд Ротстейн да клати глава.
Бъкси Сийгъл още веднъж изпревари всички. Този безмилостен убиец притежаваше изключителен нюх на ловец. Преследването на човек го възбуждаше в най-висока степен. Той би бил истинска златна мина за някоя агенция за частни детективи. Той спипа Самуел Блуум, както се припичаше на топло слънце в Маями, Флорида.
— Тръгвай с нас, човече, преди да съм се ядосал…
С пресъхнало от изненада гърло човекът в бански костюм се изправи и видя един хищник със сини очи, в бежов костюм с черна риза, с бяла панамена шапка в ръката. Под нея криеше насочен към него „Люже“.
Двама души стояха отляво и отдясно на Бъкси. Той продължи с леден глас:
— Не е нужно да се обличаш, и така ще ни свършиш работа.
Половин час по-късно клетият Самуел Блуум съвсем не приличаше на Аполона от плажа. Ръцете му бяха завързани за една канализационна решетка и изтезаваното му тяло висеше в полумрака на един канал, от който вонеше на изпражнения. Джой Амберг и Ред Сам Левин, майстори в занаята, не можеха да се съвземат от изненада. Клиентът не беше проговорил.
Единствените произнесени от него думи показваха, че е твърдо решен да мълчи:
— Нищо няма да ви кажа, мръсници… Вие и тъй и тъй ще ме пречукате…
Сийгъл флегматично чакаше.
После неочаквано излезе. Десет минути по-късно Бъкси се приближи до нещастника с бутилка в ръка и заля потното тяло с бензин. След това го подпали със запалката си. Лумна синкав пламък и запълзя бързо по тялото. Замириса остро на изгоряла плът и косми, и проехтя нечовешки писък. Бъкси повтори два пъти операцията върху раменете на Самуел Блуум, който продължаваше да пищи, но не говореше.
Тогава Бъкси поля космите на срамната кост. Когато почувствува, че бензинът потича между краката му и стига до слузестата ципа, жертвата така изкрещя, че ще говори, че се задави, започна да повръща, а от очите му потекоха сълзи.
— Ето как трябва да се действува, сега вече е готов, нали? — каза с гордост Бъкси на поклонниците си, усмихвайки се жестоко, при което се показаха яките му зъби. Но Левин и Амберг изглеждаха толкова зле, колкото и победения в огнената война.
Подплашеният Самуел Блуум не преставаше да изповядва греховете си.
— Слушайте добре, момчета, слушайте добре — съветваше Бъкси другите двама. — Това трябва да бъде чуто, за да му се повярва. А Чарли каква физиономия ще направи…
Много бързо изтезаваният започна да се повтаря. Той знаеше, че ще живее, докато говори.
— Имам още толкова неща да ви казвам… Дайте ми да пийна нещо, защото иначе ще хвърля топа.
— Ти го каза, поничка такава — изсмя се Бъкси и изстреля два куршума в корема му, гледайки в захлас как израненото тяло се поклаща от ударите на куршумите.
И наистина Чарли Лукания направи странна физиономия, когато Бъкси Сийгъл свърши доклада си.
— Джо Боса е докарал от Чикаго Сам Блуум. Той е незначително човече, работило за Франк Нити и Фред Райс, специалист по грабежите. Джо Масерия го е наел заедно с хората му от Чикаго, за да спретнат номера с камионите ти, като му е обещал една пета от печалбата. Двеста хиляди долара. Платил му е, а аз закръглих сметката му с два куршума.
В главата на Чарли вече назряваше лукава идея.
— Масерия, ще ти върна рестото!