И така, Джо Боса го нападаше чрез подставени лица. Това беше нещо като предупреждение: „Стой, малкият, започваш да ставаш опасен“, отправено чрез подчинени нему банди, но не членове на семейството му, защото това означаваше тотална война. А при сегашното положение все още имаше възможност за диалог. Само че щеше да се наложи да преговарят, да му отстъпят търговията с алкохол, да чакат подаянията му, да играят второстепенни роли, да бъдат слуги на един дон, на едни извити надолу мустаци. Постепенно го обземаше бяс.
— Спокойно, Чарли, спокойно — казваше си той, стискайки зъби и прехапвайки устни.
Той разбираше: Джо Масерия, виждайки, че Салваторе Маранзано не реагира на нападението на станалия опасен млад лъв, беше почувствувал, че е настъпил моментът да покаже властта си, да подчини насила този млад и непокорен съюзник, за да завземе след това върховната власт в мафията, изваждайки от играта Маранзано — стар и боязлив дон, остроумен, фин, латинист, непригоден за американската действителност. Едно нещо беше сигурно: обраният Маранзано или крадецът Масерия в най-скоро време щяха да се проявят още по-безкомпромисно. Нито единият, нито другият щеше да се откаже от опитите си да му въздействуват, за да го подчинят напълно.
Междувременно върху Чарли Лукания се стовари още едно нещастие. На 4 ноември 1928 г. Арнолд Ротстейн — елегантният възпитател на Чарли, този, който го научи на елементарните правила на добро държание в обществото, стана жертва на пълната липса на възпитание у един непознат, който изстреля един 38-калибров куршум в корема му. Кралят на картоиграчите беше намерен върху потънал в кръв килим в стая N309 в хотел „Парк сентръл“ (днешният „Парк Шератън“). В продължение на 48 часа той се превива от болки, а слабото му лице на бухал бе потънало в пот. Поставените да го пазят полицаи забраняваха доближаването до него.
На въпроса на главния следовател:
— Кой стреля в теб, нали го видя?
Арнолд отговори:
— Никой не е стрелял в мен…
— Разбира се, скимнало ти е да се превиваш, защото ти няма нищо?
— Напротив! Имам колики вследствие на употреба на олово.
След като прояви високия си дух, не му оставаше нищо друго, освен да го предаде богу. Което и направи в ужасни мъки.
Някои се опитаха да наложат версията, че в продължение на три нощи, Арнолд Ротстейн е разигравал огромни суми на покер заедно с още четири човека. Единият от играчите — Джордж Макманус, ще бъде пуснат скоро след задържането поради липса на самопризнания и доказателства. Мълвата гласи, че Ротстейн му е дължал 300 000 долара. Нелепо твърдение, тъй като не губеше никога, а дори и да беше загубил 300 000 долара, той можеше да изплати двойно по-голяма сума, без това да се отрази на състоянието му.
Да не забравяме и това, че е имало още трима играчи. Рано или късно, независимо колко време след това, някой от тях неминуемо щеше да разкрие истината. Винаги е било така, нека ни е позволено да знаем нещо по въпроса.
За всички беше ясно, че един-единствен куршум, изстрелян по този начин, може да бъде дело само на специалист, сигурен, че ще убие жертвата си, като същевременно осигурява дълги страдания преди края. При това на жертвата се дава достатъчно дълго време да размисли за извършеното злодеяние, например, дето е разправял, че някой си Сам Блуум е изплатил направения на карти дълг точно след… грабежа, на който Чарли Лукания бе станал жертва.
Чарли не се заблуждаваше. Въпреки искрената скръб, която му причини кончината на Арнолд Ротстейн, той не си позволи да я коментира. Поведението му спрямо Масерия след трагичната случка доказва, че той наистина не е хранил илюзии по въпроса. Доказа го и поведението на Масерия към него.
Веднага след смъртта на Ротстейн Джо Боса започна да го преследва по телефона, приканваше го да бъде по-активен във всички области, където са засегнати и неговите, на Боса, интереси, искаше увеличение на процентите, които му дължаха. Тонът беше заплашителен. Бандата на Четиримата, станала Групата на Седмината (Лукания — Костело — Лански — Сийгъл — Дъч Шулц — Дженовезе — Адонис), и дори на „деветимата“, тъй като Лепке Бухалтер и Албърт Анастасия също вече бяха част от нея, побърза да си подели царството на Ротстейн. По единодушното решение на групата Франк Костело наследи игрите. Той определи за свой заместник Франк Ериксън, вече голям бос на занимаващите се с незаконни залагания, бивш предан лейтенант на Арнолд, което опростяваше предаването на работата. Лукания получи съгласието 25% от печалбите да бъдат давани на Джо Масерия, за да уталожат нарастващия му гняв. Костело отговаряше за поставянето на автомати за игра. Шулц вземаше под свой контрол множество нелегални заведения, в които се продаваше алкохол. „Шайката на Бък и Меир“ бе реорганизирана и се превърна в опасно звено, чиято задача бе да репресира или ликвидира непокорните, непроявяващите разбиране, предателите. Всеки придоби по една нова специалност, само Чарли оставаше главнокомандуващ. Самият той привидно бе подчинен на Масерия и прекланяше глава дотолкова, доколкото да не позволи на последния да се бърка в сделките им с алкохол.