Лукания пътуваше и правеше услуги на многото пръснати из цялата страна банди. Техните главатари го уважаваха. Като се започне с прочутия Ал Капоне, който бе имал големи неприятности с Бъгс Морган и затова намираше съюза за много изгоден. Както и Мое Далиц, негов съдружник от печално известната банда „Пърпъл“ от Детройт. В съюз с Ейб Бърнщайн Мое бе организирал банда по подобие на мафията, с тази разлика, че вместо сицилианци в нея влизаха само евреи. Невероятно жестоки, те държаха под своя власт целия Среден запад, контролираха пътя по Големите езера. Той водеше към намиращата се съвсем наблизо страшно рентабилна Канада. В Кливланд бандата на Мейфилд Роуд също следваше съветите му, естествено срещу възнаграждение. Във Филаделфия Хари Стромбег, наричан Ник Розен, вървеше по стъпките на Уокси Гордън. Но извън тези главатари имаше още множество неконтролирани банди, които в най-кратки срокове трябваше да бъдат вкарани в релсите. Чарли чувствуваше, че е дошъл моментът да събере всички, които имаха мощ, за да избягнат обирите по пътя, от които никой не беше защитен. За него и идеите му се говореше с такова уважение, че внезапно Джо Масерия загуби търпение. Въпреки че неговият лейтенант му правеше услуги, макар че получаваше чрез него високи проценти от всички видове незаконна търговия, той изведнъж поиска да покаже, че все още е истинският бос.
Прилагайки стария закон за подчинение в йерархията на мафията, задължителен за всеки посветен сицилианец, Джо Масерия му нареди да нападне конвоиращия при едно пренасяне на пари, за да прикрива един новак — Пол Минео, току-що произведен мафиозо, който правеше първите си официални крачки по пътя на престъпността. Това се случи в края на ноември 1928 година.
Заставен насила, придружен от Левин и Поли Минео, Лукания се укри пред „Корн Ексчейндж Бенк“ на 37-а улица. Конвоиращият парите за заплатите в голямо текстилно предприятие излезе в оповестения час. Според уговорката Минео се хвърли върху него, събори го на земята и изтръгна торбата с парите. Алармирал, един пазач от банката се втурна навън и стреля по Минео, който рухна на тротоара. Изскачайки от колата, Чарли Лукания преметна бързо през рамото си окървавения Минео, сграбчи торбата и ги хвърли в колата, чийто гуми изсвистяха, когато Левин потегли. Самият Чарли, едва изминал сто метра, попадна на полицейски патрул.
Заради 8000 долара Лукания рискуваше да излезе от играта за доста дълго време. Но всичко бе замислено, без да се вземе предвид безпределната преданост на бандата на Четиримата. Те се пребориха много добре, по-специално Лански, който вземаше от „отписаните пари“ на Банката за смазване, и Франк Костело, който благодарение на изостреното си чувство за обществени връзки дърпаше конците в средите на политиците и на полицията, където имаше сериозно компрометирани хора. Така че делото бе прекратено поради липса на доказателства. Разбира се, това прекратяване струваше много повече от жалките 8000 долара!
За всички стана ясно, че полицейският патрул, спипал групата почти на местопрестъплението, не е попаднал там случайно. „Рестото“, което имаше да връща на Масерия, все повече тежеше в джоба на Лукания. Джобът бе пред пръсване като набрала рана, това караше Чарли да изпитва отвращение към собствената си личност.
Срамът, който изпитваше от собствената си слабост, го подтикна при задържането да каже фалшиво име: „Чарли Лучиано“. (Името Лучиано се получава при разместване на буквите на Лукания, когато е изписано с латиница. — Бел. прев.) Той считаше, че името Лукания не трябва да бъде замесвано в такива жалки премеждия, недостойни за един главатар на банда.
И така, ченгетата първи произнесоха името Лучиано. То щеше да им създава дълго време главоболия. Чарли Лукания се настани под новото си име в един луксозен апартамент на последните етажи на „Барбизон Плаца“, с изглед към „Сентръл Парк“. Той покани Гай Орлова да живее с него. Тя беше изключително красива брюнетка, висока и слаба, малко в стил Сид Шарис. Балерина, при положение, че нямаше какво друго да прави, тя обожаваше охолния живот, и говореше отлично френски и руски.
— Такава жена до мен ми прави чест, а освен това тя не ми танцува по нервите. Напротив, с Гай аз се забавлявам непрекъснато. Така не ми се налага да имам работа с други мадами — казваше Чарли. Откакто се бе заразил с венерическа болест, за да избегне мобилизацията, този здравеняк имаше неприятни пристъпи на слабост, но те не бяха от типа на тази, която всеки би могъл да предположи.