Той изпрати в Бруклин един от хората си — Джеймс Файнези от Амато, за да провери дали това наистина бе работа на Франк Йейл.
Шпионинът успя да види огън. Насред улицата двама непознати стреляха в него — единият в дясното око, другият — в лявото. Ал Капоне, колкото и опечален от новината, беше вече убеден в правотата на съмненията си и се затвори в един апартамент на хотел „Понс дьо Леон“ заедно с няколко особено надарени в областта на репресивните мерки лица. След като бе взето решението, наказателен отряд от шест души замина за Ню Йорк.
В неделя, 1 юли 1927 г., към 16 часа, Франки Йейл влезе в едно тайно заведение на Брунг парк и каза на бармана:
— Умирам от жажда…
Това бе изречение-прокоба.
Едва бе отпил от студената бира, когато телефонът иззвъня. Търсеха него. Бъкси Сийгъл го предупреждаваше, че група умопобъркани са по следите му и го съветваше да се покрие чевръсто. Франки точно това направи. Изхвърча на улицата, скочи в колата и се понесе като вихър. На 44-та улица един черен „Неш“ го принуди да се качи на тротоара. Колата се спря в един уличен стълб. От прозорците на „Неш“-а се появиха дулата на два картечни пистолета „Томпсън“, на два пистолета „Смит енд Уесън“, калибър 45 и една пушка с рязана цев. Заваля дъжд от куршуми и елегантният сив костюм на Франк Йейл бе разкъсан. Жертвата има странната реакция да се опита да задържи новата си панама, която един куршум отнесе заедно с голямо парче от челната кост.
Това вероятно вече не интересува Гроуър Уолън — комисар в нюйоркската полиция, натоварен да води следствието. Но за любителите на изрядно попълвани досиета ще кажем, че убийците бяха Джейк Кузик (Мазния палец), Чарли Фискети, Дан Серитела, като всеки от тях имаше дубльор в случай на нещо непредвидено. Няма да имаме друг повод да споменем имената им. Никога преди това картечните пистолети „Томпсън“ не бяха използвани в Ню Йорк при разчистване на сметки между гангстери. Франки Йейл беше този, който плати дан на въвеждането на тази нова пушка, докато неизвестно лице плати за изработката на огромен венец (три метра в диаметър) от орхидеи и червени рози, и лента, на която със златни букви бе изписано: „Ще се погрижим за тях, приятелю.“
Убийството на Франки Йейл беше прелюдия към една безпрецедентна война за наследяване на председателството на Националното италиано-американско сдружение в Чикаго. Приятелят на Ал Капоне — Тони Ломбардо, пръв естествен приемник, и то не случайно, се настани тържествуващо в новите помещения на Сдружението в Харфърд Билдинг, на улица Саут Деборн N8. Там той си придаваше важност вече два месеца, когато на 7 септември в 17 часа излезе, придружен от телохранителите си Джоузеф Лолордо и Джоузеф Фераро. Те се сляха с многобройната тълпа хора, излизащи след работа. На пресечката с Медисън стрийт четири куршума „дум-дум“ обезглавиха Тони Ломбардо пред невярващите очи на Лолордо. Колегата му Фераро не можа да види нищо, тъй като лежеше прострян на тротоара с два смъртоносни куршума в гърба. Преди да успее да извади пистолета си, Джоузеф Лолордо видя двама души да се отдалечават тичешком. Втурна се след тях, но се сблъска с един полицай, който го спря и го обезоръжи въпреки яростните му протести.
Следващите избори противопоставиха Паскуале Лолордо (брат на Джоузеф) на Питър Ризито. На 17 септември 1928 г. Лолордо ги спечели и тъй като беше предпазлив по природа, след няколко дена Ризито бе сразен от дъжд от куршуми на няколко крачки от мястото, което журналистите занапред ще наричат просто „Кръстовището на смъртта“.
Лолордо съвсем наивно помисли, че ще може да се сприятели с Айелови. Нека си припомним, че Франк Йейл в качеството си на шеф на нюйоркска банда получи като подарък честта да изпита върху себе си ударната и пробивна сила на картечните пистолети „Томпсън“, защото тайно бе подкрепял кандидатурата на Джо Айело. Айелови поддържаха истинска армия от убийци. Човек си задава въпроса, защо им е било необходимо това, след като те бяха деветима братя, все закоравели престъпници, и разполагаха с резерв от седемнадесет братовчеди Айело — все изключително сръчни — трима от които бяха прочути наемни убийци. Основното ядро бе ръководено от Джо, подпомаган по-специално от най-надарените си братя Доминик, Антонио и Ендрю.
Айелови бяха започнали с доставки на едро на захар за синдиката за дестилация на алкохол, организиран от братя Джена — свирепи грубияни, които принуждаваха бедните сицилиански семейства да произвеждат алкохол с доставените им от организацията апарати. След отстраняването на братя Джена Айелови станаха техни приемници и успяха да залеят Чикаго с някаква долнопробна напитка, която не се поддаваше на никакъв анализ, но на която не устояваха дълго ничии вътрешности и мозък.