Тяхното поле за действие обхващаше и контрола над хлебарниците и вноса на сирене. Заем се дава само на богати и затова на Айелови се приписва още една сатанинска идея. (Същата идея се приписва и на Скализи и Анселмо.) Натриват с пюре от чесън куршумите си, за да проникне чесънът в тях, така че ако случайно жертвата не бъде убита на място, раната да се инфектира и гангрената да довърши бързо упорития ранен. Идеята им е била продиктувана може би от някакъв семеен дух, тъй като разликата между „чесън“ и „Чеснови“ не е голяма. (Игра на думи: на френски чесън е Ail — Aiello.)
Тяхната идея фикс беше да отстранят на всяка цена Ал Капоне. Успяха да убедят четирима наемни убийци да им помогнат в тази работа. За времето от месец май до месец октомври 1927 г. пристигнаха Тони Торкио от Ню Йорк, Винсент Спикуза и Тони Русо от Сент Луис, Сам Валенте от Кливланд. И без това безпогрешни, те удвоиха старанието си, тъй като според уговорката всеки от тях щеше да получи по 1000 долара за пътни разноски, но само онзи, който убиеше Ал Капоне, щеше да получи награда от 50 000 долара. По тази причина те бяха нервни. За тяхно нещастие всеки от тях бе пометен от дъжд от куршуми, изсипан от картечница. В дланта на всеки от тях имаше по една монета от 5 цента — знак, че това е работа на Джек Макгърн. По този начин той изразяваше безкрайното си презрение към противника. През този период му се наложи да пръсне маса пари, тъй като убийствата на Лауранс Ла Преста (на 1 юни), Диего Атломионте (на 29 юни), Ну-мио Жамерико и Лоренцо Аланьо — ценени от Джо Айело стрелци, могат да му бъдат приписани без страх от грешка.
По онова време, когато започваше голямата рецесия и се въвеждаше потосмукачната система на Тейлър, шефът на полицията каза за него:
— Неговото оръжие стреля извънредно точно, като на прецизен гражданин.
Възхвалите по адрес на Джо Макгърн не секваха. Той стреляше така безпогрешно, че никой не посмя да му прикачи прякор. Пак той отне думата завинаги на бармана Чиндерела (Пепеляшка), беше прекалено бъбрив. Той не изпита никаква жал към рухналата в краката му жертва, за която каза само:
— Не можем да го оставим тук, той наистина е прекалено противен.
Макгърн накара съучастника си Орхел де Грацио, също телохранител на Капоне, да донесе един чувал, за да напъхат в него трупа. Не бих могъл да обясня какво го накара да обуе на Чиндерела изхлузилите се от краката му пантофи, докато барманът се беше опитвал да се спаси от куршумите. Наистина не бих могъл, този епизод е много по-странен от случилото се на бала с Пепеляшка, що за деликатност с тези пантофи от сивобяла кожа. (Принудени сме да подчертаем (това ни се вижда наложително), че и най-дребните подробности, отразени в книгата, колкото и екстравагантни да изглеждат, са старателно проверени и са напълно достоверни. Тук истината надминава и най-богатото въображение. — Бел. авт.)
Това хрумване щеше да струва скъпо на двамата романтици. Едва се бяха отървали от чувала, пуснали го бяха в една дупка зад една ограда, когато ги задържа патрулна полицейска кола. Естествено те бяха освободени „поради липса на доказателства“.
Въпреки значителните загуби в жива сила Джо Айело не слагаше оръжие, този израз му беше непознат. Още повече, че на връщане от Спрингфийлд (щата Илинойс), където бяха ходили по работа, двама от братята му се бяха оставили да ги изненадат, докато ядяха спагети със зехтин и пармско сирене. Окървавените им глави, превърнати в отвратителна каша с доматен сос, се строполиха в чиниите. Нямаше място за истинска тревога, тъй като имаше още седем братя, но Айелови предпочитаха с останалите да не се случват подобни неща.
Тъй като куршумите понякога не улучваха целта, верни на една стара италианска традиция, те се сетиха за отровата. След като се видя, че яденето не се отразяваше добре на техния род, то защо тогава храната да не угоява труповете на врага? Джо Айело даде 35 000 долара на шефа на Джо Еспозито, собственик на „Бела Наполи“, за да полее с циановодородна киселина италианската супа, която Ал Капоне обичаше редовно да си хапва. Шефът взе парите, достраша го, довери, се на Еспозито и му разказа за заговора, а накрая избяга.
Реакцията на Ал Капоне не закъсня. Той нареди на Джек Макгърн, не наречен, а кръстен заради работата си с бойното име „Картечницата“, да отиде и се разшета в главната квартира на Айелови. Щастлив, Картечницата отиде на място със своите хора, уби един братовчед и рани тежко един от братята — Тони Айело. През следващите две седмици той попълни колекцията си от имена-жертви, като изпрати четирима съюзници на Джо при господа. След тази сеч главният детектив Уилям О’Конър отправи апел към воювалите във Франция в картечни взводове и им предложи изгодни условия за работа в полицията в Чикаго. По този начин той нае 500 човека, които започнаха да патрулират редовно из града в бронирани коли.