И други хора гледаха падащия сняг. Съседката от отсреща, г-жа Морен, нейните съседи, шивачът Сам Шнайдер и жена му, а така също и г-жа Жанет Ландсман.
Те видяха да пристига дълъг черен „Кадилак“ със сирена на покрива. От него излязоха двама униформени полицаи и трима цивилни, някак странно изгърбени в палтата си. Те хлътнаха в гаража. Почти веднага след това свидетелите чуха нещо подобно на продължително биене на барабан, последвано като че ли от двойното „бум-бум“, предизвикано от падането на голяма касетка. Тази музикална прелюдия изостри вниманието им, а когато видяха да излизат цивилните с ръце на главата, следвани от униформените полицаи с оръжие в ръце, те решиха, че са станали свидетели на полицейска хайка. Кадилакът се отдалечи бавно, без да пусне сирената. И тогава се чу дълъг вой на умряло, който ставаше все по-отчаян. В крайна сметка Мак Алистер, наемател на г-жа Ландсман, отиде да види…
Той излезе тичешком, хвърли се на телефона и повика полицията.
— Елате бързо… пълно е с трупове!
Полицаите дойдоха за секунди, оглавявани от детектива Кларънс Шини. На влизане в гаража той се подхлъзна на циментовия под и забеляза боядисаните в бяло напукани от времето високи тухлени стени. Миришеше на барут. Върху електрически котлон на дъното на тенджера вреше кафе. Върху стената в дъното на помещението, надупчена от стотина куршума, червените дупки приличаха на петна от кръв.
— Изглежда като че ли стената кърви — отбеляза детективът.
До стената лежаха прострени шест човешки тела. Все пак някой беше успял да се отдалечи оттам. Той единствено стенеше.
Суини се приближи и го обърна по гръб. Разпозна с изумление добрия си приятел от детинство Франк Гузенбърг. Когато се срещаха, те си говореха на малки имена. Кларънс нареди на един от хората си да повика спешно линейка за Франк. Намираше се на около осем метра от стената. Франк се беше влякъл, личеше от следата. До мястото, от което беше тръгнал, имаше стол, на който седеше безжизненото тяло на брат му Пит Гузенбърг.
Паднали по гръб лежаха Унишек с кафяво бомбе на гърдите, Хейър, Мей, очният лекар — сеирджията Швимер, явно бе подценил момента, все още с бежово бомбе на главата. Проснат точно по дължината на стената лежеше Кашелек.
След като ги бе повалил, стрелецът бе дал няколко откоса, размахвайки оръжието си от ляво на дясно и от дясно на ляво и пак отляво на дясно, през главите, диафрагмите, бедрата. Работа на специалист.
Колкото и невероятно да изглежда, Джими Кларк Кашелек, зетят на Бъгс Моран, и Джони Мей, оцелели след този потоп от олово, е трябвало да бъдат довършени с 12-калиброва ловна пушка. Всеки от тях бе получил допълнително по един куршум за едър дивеч в главата, което обяснява шума от падането на касетките.
В крайна сметка единствена оцеля една немска овчарка, наричана Хигбал — кучето на Джон Мей, привързано на задната ос на един камион. Тъй като собственикът му бе оставил до него парчета месо, в първия момент полицаите помислиха, че това са останки от друга жертва, изплъзнала се дотогава от вниманието им.
Хигбал не спираше да вие на умряло и никаква ласка не бе в състояние да го успокои.
Детективът Суини отиде възможно най-бързо при Франк Гузенбърг в болницата на Братя Алексиън. Въпреки четиринадесетте големокалибрени куршума в тялото гангстерът продължаваше да диша. За Суини беше ясно, че единственият шанс да узнае истината е на върха на езика на умиращия.