Веднъж възприел този странен принцип, Райнлендър не се поколеба да назначи начело на Спешъл Крайм Скуот — криминална бригада със специални пълномощия — любимеца си Чарли Бекер. По този начин, без да знае, той предаваше всички пълномощия за борба с престъпността на един перверзен тип от първа величина.
Преследван от необуздана мегаломания, Бекер почерпи вдъхновение от методите на мафията, за да изнудва всички незаконни предприятия в Ню Йорк: публични домове, луксозно сутеньорство, незаконни залагания… Имайки предвид неговите пълномощия в сърцето на полицията, никой не се осмеляваше да оказва съпротива на този потисник от нов тип, който разубеждаваше разбунтувалите се, затваряйки заведенията им и изпращайки ги в затвора за няколко години. В тези случаи Чарли Бекер убиваше малко по малко кокошката, която му снасяше златни яйца. Алчността му достигна такива размери, че той вече не задържаше упоритите престъпници, а предпочиташе да наема услугите на подбрани рецидивисти, за да сплашва, да нанася удари, да унищожава.
Веднъж тръгнал по този път, той не можеше да се спре. Едно лице на име Хермън Розентал, спечелил много пари от залагания, си позволи да отвори игрален дом. Чарли му предложи да станат съдружници, или по-скоро заедно да вършат насилия… Въпреки ударите Розентал не отстъпи. На следващия ден сградите му горяха. Отказвайки да се остави да го сплашат, той отиде при окръжния прокурор на Манхатън Чарлз Уайтман. Смаян, последният поиска от тъжителя да събере убедителни доказателства, за да се сложи край на подвизите на това скандално ченге… Несръчността на прокурора или наличието на информатор алармира Бекер. Тъй като плащаше добре и имаше свои хора във всички сектори на управлението на града, Чарли взе бързо решение. Борбата не го плашеше. Той нито за момент не се смути, потърси един професионален престъпник, към когото хранеше нещо като възхищение — Джек Зелинг. Но нямаше късмет, тъй като той беше в затвора. Бекер успя да убеди началника, че освобождаването на Зелинг ще улесни работата на бригадата, защото той държи престъпника „в ръцете си“ и ще успее да се добере, според прословутите си концепции, до много криминални престъпници. Уолдо Райнлендър отстъпи. След една малко необичайна административна шашма Зелинг напусна затвора в Домбс, за да попадне в ръцете на Чарли Бекер. Полицаят му връчва две хиляди долара капаро и му поръчва да наеме четирима убийци. Зелинг не може да откаже нищо на своя освободител, още повече че е без цент. Договорът е прост: да се пречука Розентал, който много говори…
Когато на 15 януари 1912 г. Херман Розентал излиза от хотел „Метропол“, на 43-та западна улица го очакват „спусъци“. Гърмежите следват в красноречив ритъм. Истински професионалисти ако не се вземе предвид това, че те се качват в колата си, чийто номер записват няколко свидетели.
Херман Розентал е мъртъв, с тяло, надупчено от куршуми, без надежда да бъде отмъстен: Чарли Бекер е натоварен да разследва неговото убийство. Това не е съвпадение. Съдбата бди. Един новоназначен в бригадата полицай, горд от това, започва да се старае. За нула време той открива колата и нейния собственик — един от убийците е толкова бъбрив, че в следващите 48 часа тримата му съучастници са задържани и запяват в хор:
— Джек Зелинг ни накара да направим това.
Зелинг няма време да избяга: арестуван в една билярдна зала, той въпреки всичко не загубва самообладание:
— Искам да се срещна с окръжния прокурор Уайтман.
А Уайтман, който след декларациите на Розентал започва да добива представа що за човек е лейтенант Бекер, не отказва срещата. Тя всъщност представлява много къс монолог:
— Лейтенант Бекер накара да ме освободят и със заплахи ме принуди да наема хората, които вие задържахте, да свършат тази „работа“. Вие нямате улики срещу мен, но ако ме вземете за свидетел на обвинението, ще разкажа всичко на заседанието… Това ще е краят му.