Чарлз Уайтман потрива ръце, за да избегне ръкостискането със Зелинг, приема пазарлъка и го оставя да си отиде.
На 5 октомври, в навечерието на процеса, Джек Зелинг чака трамвая на ъгъла на Второ авеню и на 13-та улица, тъй като няма пари за такси. Трамвайната мотриса пристига с такъв шум, че когато Зелинг получава два куршума 45 калибър в главата, пътниците остават с впечатлението, че му е прилошало. Но от това прилошаване той няма да се съвземе.
Макар лишен от основния си свидетел, Чарлз Уайтман успява да убеди съдийския състав, че офицерът от полицията Чарли Бекер и четиримата убийци са виновни. Присъдата: смъртно наказание за всички. На 13 април 1914 г. последните изплащат дълга си.
Чарли Бекер успява да получи анулиране на присъдата си. След втори процес наказанието му е потвърдено.
На 30 юли 1915 г. в затвора Синг-Синг той сяда на електрическия стол.
Макар че Джек Зелинг не можа да свидетелствува, неговото предсказание се сбъдна: „Той ще бъде опечен.“ (Става дума за израз, който на литературен език означава това ще бъде краят му, а на жаргон: той ще бъде опечен. — Бел. прев.)
Историята на офицера от полицията Чарли Бекер е показателна в три отношения. Първо, именно защото той не беше образцов и защото неговият пример беше последван от прекалено много негови колеги, от уличното ченге до най-високопоставените началници в полицията. Второ, защото в неговия случай най-тежкото наказание бе приложено с цялата строгост на закона, наказващ един изменник. И накрая, уви, трябва да го кажем, нито един от последователите на Чарли Бекер не се срещна с палачи. Това също е въпрос на организация.
Както всеки голям град, Ню Йорк съвсем естествено е разделен на богати и бедни квартали, в които с времето настъпват съществени промени. Бедното население, често цветнокожо, лека-полека обсебва някои луксозни кътчета. За да избегнат общуването с него, заможните предпочитат по-скоро да се преселят оттам, отколкото да търпят това непоносимо за тях съжителство.
В началото на XX век преселниците окончателно се установяват в кварталите, избрани, от дошлите първи техни сънародници. Така Уест Сайд в Ню Йорк става владение на ирландците, а Ист Сайд — на евреите и италианците. Ист Харлем приютява сицилианците и по тази причина се превръща в главна квартира на мафията, която другите националности наричат сицилианско обединение. Един от първите й шефове е Игнацио Сайета, по-известен под прозвището Лупо — вълкът. Методите са същите: шантаж, заплахи, побоища…, а за тези, които не искат да плащат — смърт. Но грабежите се прилагат само спрямо сънародници, интересите на кореняците американци не се засягат никога. Мафията атакува само най-слабите, най-невежите, най-обърканите, собствените си кръвни братя — сицилианците.
За да опишем упражняваното насилие, ще трябва да кажем, че на 107-а източна улица царува един от лейтенантите на Лупо, който изнудва продавачите и контролира всички пазари и търговия с плодове и зеленчуци в района. (Лейтенантите са заместници на големите босове на мафията, но те изпълняват и функция на преграда между тях и конкретните изпълнители на техните заповеди. Съображенията за сигурност при тази структура са очевидни. — Бел. прев.) Така Чиро Теранова си спечелва прякора Кинг Арти (крал на артишока). (Особен вид зеленчук, непознат у нас, който се използва като гарнитура на ястия и при приготвяне на супи. — Бел. прев.) Бърлогата му така плаши минувачите, че те предпочитат да я заобикалят, вместо да минават край нея. Полицаите не си правят никакви илюзии и наричат това място „кланицата“. И с основание! Когато през 1920 г. сградата е разрушена, работниците откриват под подовете, в стените, в основите скелетите на 23 души с натрошени кости.
По-голямата част от италианските преселници са от южната част на полуострова. За да могат да окажат съпротива на мафията и да се противопоставят на нейния расизъм, неаполитанците възстановяват едно от старите си тайни сдружения — камората. По време на царуването на Лупо шеф на камората в Ист Сайд и Ист Харлем е Енрико Алфано, наричан по-често Ерпколе. Тъй като мафията и камората използват абсолютно едни и същи методи, то непосветените много често ги бъркат. Излишно е да казваме кое от двете сдружения взема много бързо надмощие.
Така лека-полека общностите на ирландските, еврейските, сицилианските, неаполитанските преселници образуват свои островчета, истински гета, доста живописни с тесните си улици, задръстените си тротоари, амбулантните си търговци, пъстрото пране по прозорците. На бояджийниците, дрогериите, бакалниците, пералните се носи славата, че са непрекъснато отворени и всеки ден в някои от тях влизат лица, които си присвояват правото да събират определена такса срещу задължението да ги закрилят при евентуално насилие от страна на противниковите банди.