— Вижте какво, г-н Марин, — каза той — аз съм в ръцете ви, честна дума страдал съм достатъчно дълго и ако съм бил роден страхливец, вече не съм! Вярвате ли ми?
— Да — кимна Козела — аз минах по същия път.
— Искам да разберете нещо просто! — каза младият евреин. — Това, което искате от мене не е за еднократно ползване. Технологиите се развиват с такава шеметна бързина, че това, което е валидно днес, е боклук утре. Ясен ли съм?
— Напълно — каза Козела.
— С една дума в тази си война с арабите, моите сънародници имат нужда от много пластични партньори, годни да се пригодят към всяка обстановка.
— И това е разбираемо, г-н Аберман! — каза Козела.
Младият евреин обаче беше започнал да държи реч и беше склонен да слуша по-скоро себе си, отколкото партньора си, макар да съзнаваше, че зависи от него.
— Така че това, което наричате ноу-хау, Козел, е ноу-хау днес, но е съвсем друго утре. ДЕА е привлякла най-големите химици в света и те работят за тях. Хватката е проста, Козел! Трябва да сме една крачка преди тях. Те ще хванат моя рецептурник на следващия ден и това ще е края. Но ако той се мени по-бързо, отколкото лабораториите им могат да действат, ние ще сме една крачка преди тях и тогава това, което вие наричате ноу-хау, ще върши работа, ако не — всички ние ще се превърнем или в трупове, или в посмешища.
Аберман свали очилата си и взря късогледите си очи в него.
— Аз знам, че ще оцелееш, Козел! Но кажи ми, с какво съм се провинил според тебе, за да искаш смъртта ми.
Козела запали цигара, облегна се на стола и каза бавно:
— Аз не съм нито арабин, нито евреин, Аберман, и именно за това не друг, а аз ще командвам този парад. Не само че не искам смъртта ти, момче, напротив, толкова много близки съм погребал, че единственото следващо погребение, на което ще ида, ще бъде моето собствено. Но и ти ме разбери! Аз съм бизнесмен, а това е синоним на бандит. Ползвай, което искаш понятие. Навремето търгувах с арабите. В едната посока изнасях наркотици, в другата внасях оръжие. Това не ми достави нищо друго, освен смъртта на най-близките ми. От нашия занаят, приятелю, човек не може да се откаже. Започнеш ли веднъж, играеш до края. Или докато шефът на глутницата ти каже „Време е да се оттеглиш!“
— Кой е шефът на глутницата? — попита Аберман.
— Аз — отговори Козела.
Този отговор развесели младия евреин.
— Щом ти си главнокомандващият, в състояние ли си да ме опазиш от една самка, която ме е осъдила на смърт?
— Бенина? — кротко попита Козела.
Аберман кимна.
— Виждам, че знаеш всичко, Козел! Всъщност мога ли да те наричам така?
Козела се изправи, загаси фаса си в пепелника, закопча сакото си и преди да излезе от хола, който може би беше затвор, каза:
— Да, Влад! В частен разговор може да ме наричаш Козел. Публично съм господин Марин! И…, разбира се, ще те пазя от Бенина, докато спазваш правилата.
— Какви са правилата? — попита Аберман.
— Прости, приятелю! Сега ще те заведа в едно мазе, организирано като лаборатория. Вътре има триста грама кокаин, ти ще кажеш на придружителите, какви примеси ти трябват, за да го превърнеш в неутрална стока. И най-важно, колко време ти е необходимо. Мосад ти дава три дни, аз ги правя на шест. Но на шестия ден стоката трябва да потегли.
Козела хвърли един вестник пред него.
— Знам, че не четеш руски, момче, но ако ми имаш доверие ислямските фундаменталисти са взривили двеста души в Москва, четиридесет от тях са мъртви, другите берат душа. Няма държава в света, която да е годна да се справи сама с онази война, която Ашкрофт нарече асиметрична. Значи срещу този екстремизъм трябва да се противопостави друг. А това струва средства.
Козела тръгна към вратата с намерение да излезе. Той нямаше повече работа тук, но гласът на младия евреин го спря:
— Козел, ти нито си евреин, нито си арабин, какво те интересува нашата война?
— Прав си — каза старият генерал през рамо — не съм нито едно от двете. Аз съм просто бизнесмен, който иска да излезе в отпуск. Но нито една от двете екстремни сили и нито един от двата враждуващи бога няма да ме оставят на мира, докато единият от тях не падне на колене. Ясен ли съм?
— Не! Наистина… — не разбрал отговори Аберман.
— Така си и мислех… — каза Козела и излезе от хола.
Аберман мълча дълго, стараейки се да асимилира това, което беше чул от стария воин. Той беше разбрал почти всичко. Не знаеше обаче, а и едва ли някой щеше да му го каже някога, че целия този разговор го слушаше и записваше Бенина Аберман през вентилационната шахта. И друго не знаеше Влад Аберман, че се намира в Мегало Кастро, в бившия дом на покойния Константин Дарделев, наричан ту Перо Пора, ту Коста Македонеца и че не съществува никакъв шанс, дори хипотетичен, да напусне скоро тази къща.