Адел Паркс
Синдромът „Хю“
Я, ми кажи, чувстваш ли се завършена личност? Харесваш ли се? Стройна си, но не и кльощава. По-скоро тип Ел Макферсън, отколкото Кейт Мос, а? Ходиш ли на фитнес? Пазиш ли диета? Дано не гладуваш — толкова е демоде! Ако все пак ти скимне, спомни си гладуващите деца в Африка. Имаш ли чувство за отговорност? О, да, сигурно хвърляш на определените места вестниците и бутилките, но предаваш ли за рециклиране консервените кутийки? Знам, че е адски досадно, че понякога се порязваш, докато ги миеш, обаче трябва да си дадеш малко зор. Кой фризьорски салон посещаваш? Сериозно? Скъпо ли взимат? Цените трябва да са високи — редно е да държиш на външността си, — но не прекалено високи, защото парвенюшината отблъсква. Ботушите ти май са нови. Хм, избрала си бежови. Няма начин да не знаеш, че през този сезон масленозеленото е последният писък на модата, въпреки че още се носи кафяво и черно. Разбира се, черният цвят си остава класически, независимо какво пишат в женските списания. Четеш ги, нали? Важно е винаги да си в час. Как върви работата? Да си получавала напоследък повишение? Увеличиха ли ти заплатата? Един съвет от мен — не позволявай да те експлоатират; човек трябва да знае цената си. Само не се лакоми. Снощи кога си тръгна от службата? Пълна идиотия, нали? Британците работят повече от другите европейци, само американците ги бият. Нищо чудно, че онези отвъд океана до един посещават психотерапевти. Запомни, винаги трябва да отделяш време и за себе си. Уместен съвет, макар че аз никога не напускам работа преди седем — шефовете не могат без мен. Ръцете ти са напукани, ноктите ти са в ужасно състояние. Ще ти препоръчам върховна маникюристка… Да, да, причината е в студа и във вечните стачки на транспортните работници, обаче срещу тях сме безпомощни. Та както казвах, ще ти препоръчам едно момиче, което прави страхотен маникюр и педикюр. Не бива да се занемаряваш. Нямаш време ли? Постарай се да намериш. Предполагам, вечер не си стоиш вкъщи. Какво мислиш за Трейси Емин? Казаха ми, че била станала отблъскващо модернистична. Често ли ходиш на театър? Гледа ли онази постановка… как й беше заглавието? Да му се не види, излезе ми от ума. Думата ми е за пиесата, в която онази, бившата звезда от сапунените опери, прави стриптийз. Всъщност заглавието няма значение, но непременно трябва да я гледаш — всички са луднали по нея. Ходила ли си в галерията „Тейт Модърн“? С кого беше? Кого видя? Кой те видя? Не си ли? И аз не съм ходила. За което съжалявам. Учиш ли нещо? Напоследък всеки посещава някакъв вечерен курс. De rigeur, както се казва. Няма значение дали ще изучаваш история на съвременна Испания, извънземни, кинокритика, семантика на феминистичната литература — важното е да има за какво да говориш, когато те поканят на вечеря. По чия книга готвиш? Още ли си падаш по рецептите на Джейми Оливър, или си пробвала нещо от последния сборник с готварски рецепти на Найджъла Лосън? Мелиса се уреди. Да, близнаци, момче и момиче; с един куршум — два заека, тъй да се каже. Умница е тази Мелиса! Спомена, че от другия понеделник отново ще идва на фитнес. Представа си нямам какво щях правя, ако бях бременна. Сигурно щях да откача — в коя болница да родиш детето, в коя детска градина да го запишеш, кое училище да избереш. Разбира се, след раждането ще се върнеш на работа, иначе съпругът ти ще започне да мрънка, че само той носи пари вкъщи и че се бъхти по цял ден, а ти си клатиш краката. Само че те предупреждавам — местата в детските градини са запълнени до 2005 година… естествено думата ми е за първокласните. В краен случай ще вземеш детегледачка. Хм, за детето определено е стимулиращо да има бавачка, само че напоследък се наслушахме на какви ли не страховити истории за детегледачки. Адски трудно е да се намери свястно момиче… Според мен е важно да дадем на децата възможно най-добър старт, тъй да се каже. Раждане по метода на Ламаз, обучение по метода на Монтесори, отричащ строгия контрол върху заниманията, памперси без изкуствени влакна. Знаеш ли, може да минеш на половин работен ден, но тогава парите едва ще ти стигат за заплатата на детегледачката и за по един сандвич на ден. Е, аз изчезвам. Ако закъснея, ме гледат с лошо око. Между другото, накапала си блузата си. Копринена ли е? Петното от зехтин ли е? Петната от зехтин трудно излизат. Дано е по-скорошно, иначе блузата е направо за боклука.
Януари
1.
Не се връщам в службата, а сядам зад волана и паркирам близо до Хайд Парк. Слизам, тръгвам пеш. Кръстосвам алеите, спирам само колкото да се помъча да повърна, което не се случва. Мразовит януарски следобед е. Наоколо няма жива душа за разлика от летните дни, когато паркът гъмжи от хора. От време на време се разминавам с някой просяк, в далечината сред здрача се мяркат забързани жени и мъже, вероятно чиновници, които напускат работа точно в пет часа. Получават мизерна заплата или не са мотивирани да останат дори няколко минути след края на работното време. Движат се като роботи, не поглеждат нито вляво, нито вдясно — за тях паркът е етап от пътя към жилищата с парно отопление и горещия чай. Случва се край мен да притича жена, тикаща пред себе си спортна количка. Дечицата без изключение са грозни, уморени и мърляви. Майките — също, отгоре на всичко са изнервени. Допреди известно време изобщо не забелязвах бебешките колички, но отскоро започнах да ги заглеждам — подозирам, че не след дълго ще заемат важно място в живота ми.