Знаех още, че Бека многократно ме превъзхожда. Печално, но вярно. Беше по-красива, по-умна, по-интересна. Способна беше цели месеци да не докосне нахапано шоколадче „Марс“. Разбира се, не бях длъжна да проявявам лоялност към нея. Вярно, тя първа се беше докопала до Хю, ала това съвсем не беше сериозна причина да се откажа от състезанието. Казвах си, че не всичко е загубено, докато той не надене на пръста й венчалната халка. Единственият начин да го спечеля бе да ударя в земята съперницата си.
Естествено не съм нито първата, нито последната жена, която прилага ускорен курс по преобразяване а ла Пигмалион с цел впримчване на готин пич. Не сте ли изрусявали косата си само за да разберете дали мъжете предпочитат блондинки? Не сте ли си давали вид, че уж четете книга, само за да изглеждате интересна и добре информирана? С ръка на сърцето признайте — наистина ли си падате по футбол?
Започнах да чета вестници, записах се в кръжока по философия. Полагах неимоверни усилия да се запозная с възможно повече хора с най-различни професии и от различни обществени групи. Разбира се, това означаваше да пропилея безброй вечерни часове в компанията на досадници и откачалки, ала постепенно започнах да придобивам познания в областта на културата, финансите, историята, икономиката… През ваканциите вече не си губех времето в излежаване в дома на родителите ми, а посетих кибуц в Израел, летен лагер в Бронкс за деца в неравностойно положение, разкопки в Неапол. Преди да се запозная с Хю, за мен учебниците бяха нещо, което се разгръща едва след затварянето на бара, а посещаването на лекции е само начин да бъдеш в час с новите тоалети на колежките, но изведнъж започнах да приемам следването насериозно. Трудех се усърдно. Много усърдно. Без да се замисля, цитирах Айнщайн и Евклид, дори сега мога да разкажа с най-големи подробности за Беназир Бхуто, Мануел Нориега и данъчната политика на Де Клерк. Изпитайте ме, ако не ми вярвате!
Движех се само пеш, престанах да използвам асансьор, когато си приготвях сандвичи, изхвърлях тлъстото от шунката, ала уви, не се превърнах в стройна нимфа, поради което на бърза ръка се отказах от шунката и от месото изобщо. Всъщност не хапвах нищо, без предварително да проуча колко калории съдържа. Загърбих предишното си „аз“, което по цял ден киснеше пред телевизора, и си изградих репутация на маниачка на тема фитнес и разходки сред природата. Илюзията, която създавах, бе толкова убедителна, че в резултат започнах да карам ски през зимата, през лятото се занимавах с ветроходство, а през останалото свободно време ходех на екскурзии, на мачове по ръгби и футбол, два пъти участвах в Лондонския маратон, всяка сутрин бягах за здраве, плувах, играех тенис, волейбол, баскетбол и дори голф, карах велосипед. Мамка му! Истински ад! Студен и влажен за разлика от традиционния пъкъл, където грешниците се пържат на вечни огньове, но все пак ад. Утешавах се с мисълта как рано или късно ще заявя на Хю, че съм навита да се потя и да пъхтя само под него и че дори ако съм отгоре, упражнението е прекалено тежко за мен.
Подложих се на строг режим за почистване и овлажняне на кожата, като използвах само продукти на „Ла Прери“, въпреки че струваха колкото бе наемът ми за целия семестър. Подстригвах косата си на шест седмици и я боядисвах на дванайсет. Използвах избелваща паста за зъби. Изръсих се с цял куп пари за шест коронки, дори няколко месеца носих шини, направих си пластична операция на гърдите, което може би ще ви се стори прекалено. Но като си казал Д, задължително ще кажеш и Б, нали така? Защо да не се преобразиш изцяло? Разбира се, ако имаш пари. Аз ги нямах, обаче изтеглих заем.
Четях книги, само и само да направя впечатление на Хю. Всяка моя покупка беше подчинена на критерия „дали ще хареса на Хю“. Нито за миг не се запитах дали не е по-разумно да насоча чувствата си към друг обект — представител на силния пол. Знаех (както знам името си), че в живота ми никога няма да има друг. В сравнение с Хю другите мъже изглеждаха скучни и безлични, ограничени и непостоянни.
Цели три години винаги бях „подръка“ на Хю. Помагах му да пише есетата си, взех дейно участие в кампанията за избирането му за президент на Студентския съюз, бях рамо, на което да си поплаче, когато родителите му се разведоха, след всеки тежък запой тичах да му купувам лекарства против махмурлук. Приятел в нужда се познава, както се казва. А когато дойде време да си кандидатства за работа, така бях погълната от проучванията, необходими за интервютата — редовно четях всеки брой на „Кампейн“ — седмичната „Библия“ на рекламния бизнес, като се стараех да запомня имената и лицата на големите играчи, — че не ми остана време да мисля за избор на професия, ето защо започнах да се явявам на интервютата заедно с него. И двамата бяхме приети на изпитателен срок в „Саатчи енд Саатчи“, аз получих предложение и от „Кю енд Ей“ и „Джей Дабълю Ти“. Което си беше истинско чудо; все си мисля, че през въпросната година шефовете на рекламните агенции проявяваха дискриминация спрямо мъжете, как иначе да си обясня, че Хю получи само едно предложение, а моя милост — три? Избрах „Кю енд Ей“, тъй като предлагаха четиримесечен курс на обучение в Ню Йорк, но най-вече защото Хю заяви, че ще бъде лудост да се откажа от подобна златна възможност. Оттогава изминаха единайсет години — още съм в тази агенция, въпреки че Хю работи за „Саатчи енд Саатчи“, „Лио Бърнет“, „Лоу Линтас“, а сега е в „Рартъл, Рогъл енд Спирити“.