Тя млъква не за да си поеме дъх, а отново да налее вино в чашата си. Придърпвам пред себе си чинията с ордьовъра й. Така й не го погледна, не ми се ще да обидим главния готвач.
— Джордж, преди Гилбърт да ми предложи, бях стигнала фаза, в която не ми пукаше дали ще излизам с мъж, който е по-нисък от мен, получава по-малка заплата или не знае как да си служи с вилица и нож. Той ме спаси.
Прави ми впечатление, че вече не го нарича Ги. Отново е станал Гилбърт. Което показва, че Сам вече не се самозаблуждава, че го вижда в истинската му светлина.
Тя отчаяно се мъчи да спре сълзите си, защото единственото по-смущаващо от жена, крещяща в ресторант, е жена, плачеща в ресторант. И двете изпитваме облекчение, когато сервитьорът прекъсва разговора ни, за да разчисти масата и да поднесе основните блюда. Взима и чинията на Сам, въпреки че моя милост продължава да се тъпче с остатъците от ордьовъра.
— Предложението беше като в романите. — Сам се опитва да убеди самата себе си.
— Била си пияна — напомням й. Тя се преструва, че не ме е чула.
— Беше запазил маса в „Айви“. Представяш ли си — в „Айви“! В този ресторант ти дават маса само ако поне два пъти са те споменали в списание „Хелоу“.
Самата аз не си падам по предложения за брак на обществено място — ако ми се случи, сигурно ще се притесня от хората на съседните маси. Но всяка коза за свой крак, както казват хората. Сам винаги е била голяма романтичка и идеалистка.
— Пръстенът е прекрасен.
Но не и за какъвто мечтаеше.
— Той ми благодари, задето съм приела да се омъжа за него.
Трогателно, но не може да ме размекне.
— Години наред отчаяно желая да се омъжа. Нямам друга мечта. — Тя млъква, след миг добавя: — Джеймс няма да се ожени за мен.
— Сигурна ли си?
— Да, попитах го. — „Господи, тази Сам няма капчица срам!“ — мисля си. — Толкова е несправедливо! Ако бяхме герои от филм, щеше да ми предложи брак в замяна на онзи, която ме моли да пожертвам. Героите от филмите не казват: „Не се омъжвай за него, чукай се с мен“, нали?
— Какво ти отговори Джеймс, когато го попита?
Тя махва с ръка, забелязвам, че вече е доста замаяна от алкохола.
— Опита се да ме преметне, че не изключва брак в далечното бъдеще. Дрън-дрън! Може би един ден двамата с него сме щели да се обвържем и прочие, и прочие. Подобно решение било прекалено сериозно, не бивало да прибързваме.
— Струва ми се доста разумно.
— А на мен ми се струва като изнизване.
Започвам да губя апетита си. Как се е случило под носа ми, без да забележа? Сам има право. Винаги сме я подигравали заради желанието й да се омъжи, ала този път положението е повече от сериозно. Готова е да сключи брак с Гилбърт, въпреки че е влюбена в брат му, само и само да не остане стара мома. Чувствам се безкрайно потисната. Какво ни предлага двайсет и първи век? Не сме религиозни, не вярваме във вечната любов, единственото ни утешение е триетажна плодова торта и шепа конфети. Не познавам човек, който да си пада по плодова торта. Би трябвало бракът да означава нещо повече. Нали?
Сам не забелязва, че съм потънала във философски размишления.
— Мъжете са като автобусите — подхвърля. — Дълго висиш на спирката, накрая пристигат два наведнъж… — Замисля се, после добавя, сякаш да се утеши: — Кой знае, може би винаги чуждото ти се струва по-хубаво.
Познавам я от години, но разговорите ни никога не са били прекъсвани от паузи за размишление. Тъкмо обратното — пред мълчанието винаги сме предпочитали дори безсмислените брътвежи. Прекарвахме дълги вечери в размяна на скандални клюки — жизнерадостно бърборене, напомнящо ромоленето на пролетно поточе. Ето защо знам куп подробности за Сам. Известно ми е къде и кога за пръв път я е целунало момче, кой е първият мъж, с когото е спала. Знам, че любимото й ястие (въпреки че никога не е било модно) са варени небелени картофи с печен зрял боб и майонеза. Знам какъв звук издава, когато получава оргазъм. Известно ми е, че „донякъде“ вярва в Бог, макар че стъпва в църква само на сватби, кръщанета, погребения и на среднощната литургия в навечерието на Коледа. Знам, че неизменно вижда най-доброто у хората, непоправима оптимистка е, дори най-големият досадник не е в състояние да я изнерви. Наясно съм колко пъти е била влюбена, колко е чувствала само похот. Знам какъв лак за коса използва, откъде си купува бельото, как ще нарече бъдещите си деца. Накратко, известно ми е какво има в хладилника й, в шкафчето в банята й и в сърцето й. Тя също знае почти всичко за мен — например, че бях девствена, докато легнах с Хю. Че харесвам храната, изкуството, музиката и филмите, които допадат на Хю. Че той е центърът на моята вселена.