Аз обаче знам за нея още нещо, което не е споделила с мен, може би защото не го осъзнава. Например, че е най-щедрата, най-благородната, най-милата жена в Лондон. Тя е красива, талантлива, неповторима; мъжете се надпреварват да я канят на срещи и още не се е омъжила само защото е прекалено свястна за боклуците, които приливът изхвърля на нейния бряг. Дори боклуците си дават сметка, че не са от нейната класа.
Как се е забъркала с Джеймс? Как го допуснах? Какво да я посъветвам, какво да сторя? Няма да й позволя да направи тази фатална грешка. Досега винаги съм се придържала към политиката на ненамеса; отзовавам се с готовност, когато приятел или приятелка ме помоли за помощ, ала не им се натрапвам. Според мен е нахално да си пъхаш носа в чуждите работи, пък и животът ти прекалено се усложнява. За последно се помъчих да бъда откровена със Сам, когато я посъветвах да не избързва с годежа. Едва ли ще ми благодари, ако взема да й натяквам с фрази от рода на: „Казах ли ти да не бързаш?“.
И така, възнамерява да се омъжи за човек, когото не обича. Какви ще бъдат последствията? Страшни, разбира се. До края на живота си ще плаща за грешката си.
Не! Няма да го позволя. Трябва да бъда честна с нея. Прекалено дълго играх ролята на безразличен наблюдател. Нямам право да я гледам как проваля живота си.
— Сам, осъзнай се! Не бива да се съобразяваш със старомодни бабини деветини и клишета. Те само ти помагат да се залъгваш. Не бъди като щраусите, не заравяй глава в пясъка! — избухвам.
— По-добре птичка в ръката, отколкото ято в гората — мънка тя.
— Клишетата вършат работа до определен момент, ала животът е прекалено сложен, за да се измъкваш с пословици всеки път когато се изправиш пред дилема. — Очаквателно я поглеждам, ала тя мълчи. — Трябва да имаш собствено мнение и собствени стойности — продължавам. — Не избързвай, много внимателно обмисли положението. Постъпи така, че по-късно да не съжаляваш. Повярвай, че ще бъдеш много нещастна, ако се омъжиш за един човек, а обичаш друг. Ще постъпиш нечестно не само към тях двамата, но и към себе си. Помисли какво ще причиниш на Гилбърт.
— А ти помисли ли какво ще причиниш на Бека? — Сам вдига глава и ме поглежда в очите.
— Какво общо има Бека с вашите отношения? — питам озадачено. — Говорим за теб, не за мен.
— Джордж, не разбираш ли защо разкрих душата си пред теб?
— Защото съм твоя приятелка.
— Не. Защото с теб мислим еднакво.
„Задръж, малката! — мисля си. — Тук вече сбърка!“ Сам с най-щедрата, най-благородната, най-милата жена в Лондон. Тя е красива, талантлива, неповторима, ала не цени независимостта си. Въобразява си, че бракът е разковничето към щастието. Така си го е набила в главата, че е готова да се омъжи за брата на любимия си само за да си осигури безоблачно бъдеще. Моите възгледи са съвсем различни. Живея с Хю, въпреки че перспективата да сложа венчална халка се мержелее в необозримото бъдеще.
— Грешиш, скъпа — възразявам. — Аз съм с човека, когото обичам.
— Я стига! — изсъсква тя. — Признавам, че съм обсебена от мисълта да се омъжа, ти пък си обсебена от Хю. Преследва го със същото упорство, с което аз преследвах годежния пръстен. Единствената разлика е, че съм наясно със себе си. Окото ти не мигна, че той е женен за друга, нито — че му се родиха две деца. Обвиняваш ме, че търся спасение в клишетата и бабините деветини, а не си даваш сметка, че живееш в измислен свят, който сама си съградила. Докторе, кой ще излекува теб?
— Нищо не разбираш…
— Така ли? Много си самоуверена, обаче не ми пука! — Досега не съм я виждала толкова разгневена и огорчена. Къде се е дянала добродушната Сам, която и на мравката път прави? — Джордж, ти с нокти и зъби се бори за Хю. Претърпя безброй унижения. Години наред той не ти обръщаше внимание. Сега пък забравя да те поздрави по случай рождения ти ден, живее на твой гръб, дори не е предложил да си поделите разходите по апартамента. Ето за какъв човек хвърли толкова усилия да се преобразиш във всяко отношение.
Ла, ла, ла, ла! Не я чувам, защото съм запушила ушите си — в преносен смисъл, разбира се. Ла, ла, ла, ла. Като ученичка в гимназията измислих този похват, докато гледах филми на ужасите. Преструвах се на храбра, обаче наум си тананиниках, за да не позволя на ужасяващата действителност да проникне в съзнанието ми. Искам да се върнем към темата на разговора ни. Да обсъждаме отношенията между Сам, Гилбърт и Джеймс.
— Ще се омъжиш само за да облечеш бяла рокля, да изживееш мечтата си! — обвинявам я.
— А ти защо си с Хю?