Само че е моят мръсник, а любовта е навик, от който най-трудно се отказваш. Затова, преди да попитате, бързам да ви осведомя, че няма да го напусна.
Ще остана с него заради бебето, което заслужава да има баща. И заради децата на Бека, защото им отнех бащата. Само така донякъде ще изкупя вината си. Твърде е възможно доскоро действията ми да не са били ръководени от най-благородни подбуди. Което се обяснява с факта, че бях залепена от любовта, но не ме оневинява. Трябва да постъпя по съвест. Ако сега напусна Хю, ще излезе, че напразно съм разрушила семейството му. Може да ви се стори наивно, но връзката ни с Хю е сравнително стабилна, иска ми се Кейт и Том да израснат с мисълта, че баща им е напуснал майка им заради любовта на живота си, за каквато винаги съм се смятала — само така може би ще намерят сили да простят и на двама ни. Може би ще живеем криво-ляво като доста нетрадиционно семейство. Ако ли пък надеждите ми не се сбъднат, най-малкото ще се погрижа те да получават подаръци по случай Коледа и рождените си дни. Не е много, но не мога да им предложа друго в знак на помирение.
Ето защо не бива да мисля за възможността Хю да кръшка с друга жена. Ще се помъча да забравя подозренията си, ще ги натикам в най-отдалеченото ъгълче на съзнанието си. Най-важното сега е да се постарая да запазя връзката ни, защото залозите са прекалено големи — две деца и едно неродено бебе. Не бива да мисля, че Сам възнамерява да се омъжи за Гилбърт, а обича брат му. Не бива да мисля дори за бременността. Щом не съм забелязала, че малко преди сватбата си най-добрата ми приятелка се е впуснала в любовна авантюра, твърде възможно е да съм пропуснала нещо много по-съществено. Давам си сметка, че напоследък бях обсебена от мисълта за бебето. Че не обръщах достатъчно внимание нито на Хю, нито на работата си. Ще оправя нещата едно по едно, реших да започна със служебните проблеми.
Защото държа на работата си, а Хю е просто Хю. Не моят Хю. Или поне не ми принадлежи изцяло, което означава, че не е мой, нали така? Ще остана с него, но той вече не е моето слънце, луна и звезди. Надявам се, че някой ден, когато гневът ми премине, Хю отново ще се превърне център на вселената ми. Сега обаче ще е по-разумно да се съсредоточа върху друго.
Трябва да направя така, че да получим поръчката по проект „Скорост“. Необходимо е да съсредоточа цялото си внимание върху работата. Трябва да бъда енергична, двулична, забавна, предпазлива, духовита и закачлива. Познанията ми за автомобилите са като на всяка средностатистическа жена — обръщам внимание на цвета (на тапицерията и на колата), наличието на много електроника и на компактдисково устройство е задължително. По принцип, ако разговорът за коли се задълбочи, едва сдържам прозявките си. Ето защо първо се отбивам в павилиона за вестници, купува десет списания за автомобили и се заемам да науча всичко за скъпите марки. Така поне няма да се чувствам като в небрано лозе, когато посетя завод или разговарям със собствениците на автосалони.
Безсънните нощи използвам да изуча характеристиките на двигателите, окачването, вече знам какво представлява шасито. В състояние съм да разговарям авторитетно за воланите и предавките на най-луксозните коли, за различните видове гуми. Мога да подхвърля небрежно: „Не оспорвам, че «Ягуар V 6» е ненадминат на правите отсечки, обаче беемве шестица го бие на завоите“, и няма да се изложа. Известно ми е, че алуминиевите купета са за предпочитане пред стоманените от гледна точка на опазването на околната среда, макар „истинските шофьори“ да се оплакват, че така се губи усещането за прилепване на колата към платното.