Може би това не е най-сполучливият заместител на загубената приятелка и на любовника, отклонил се от правия път, но е най-доброто, което мога да постигна за толкова ниско време.
40.
Обаждам се на Либи да се изфукам с новите си познания. Тя не изпада във възторг дори когато й обяснявам, че „Фолксваген Голф 2.0 GTI“ е с три милиметра по-къс от „Форд Фокус 2.0 Zetec“ и че тези автомобили дори не си съперничат с онзи, на който е посветен проект „Скорост“! Може би липсата на ентусиазъм от страна на Либи се дължи на факта, че минава полунощ.
— Събудих ли те? — питам гузно.
— Не. Тъкмо гладех училищната униформа на Мили. Едва след това ще си легна.
— Ще бъде по-лесно да го паркираш.
— Кое?
— Фолксвагена.
— След като разликата е само три милиметра, едва ли някой ще я забележи — мърмори тя, показвайки, че макар да не се интересува от темата, поне ме слуша, което е трогателно. — Особено аз — не ме бива да преценявам дължината.
— Сигурно защото всеки мъж, с когото си спала, ти е казал, че има двайсетсантиметров пенис.
И двете се засмиваме.
— Така или иначе — продължавам упорито — „Фолксваген Голф 2.0 GTI“ е с 36 милиметра по-широк от „Форд Фокус 2.0 Zetec“, ето защо възниква извечният спор „къс и дебел“ срещу „дълъг и тънък“.
— Предпочитанията ми са към първата категория.
Отново избухваме в смях, възкликвам:
— Господи, колите наистина са секси! Едва сега повярвах в теорията, че са като заместители на пениса.
— О, явно хормоните ти пак бълбукат — отбелязва Либи.
— Защо смяташ така?
— Каквато и да е темата, все насочваш разговора към секса.
— Не си ли забелязала, че думите, използвани за описание на колите, са крайно предизвикателни? Във всички реклами се изтъква размерът на автомобила, поведението му, колко лесно се обслужва.
Либи се изкисква:
— Май тази вечер на Хю ще му излезе късметът.
Греши, но не започвам да я разубеждавам, а заявявам:
— Ако не сексът, то страстта наистина трябва да залегне в изработването на проект „Скорост“. Става въпрос за италианска марка… Хм, мисля, че ми хрумна нещо гениално.
Либи през смях изтъква, че дори да се опитвах да продам термочорапи на немощни старци, пак щях да го избия на секс — просто защото в момента съм така настроена. Отново се засмиваме и прекъсваме разговора. Тя вероятно продължава да глади униформата на Мили, аз — да лежа будна и да се взирам в тавана.
Либи има право — изпитвам похот като петнайсетгодишен хлапак, който прелиства „Плейбой“, ала големият ми корем явно отблъсква Хю — за разлика от мен той не смята за секси изпъкналия ми пъп и стриите, плъзнали по издутата ми плът. Онзи ден ме завари в спалнята и може би щеше да опита да ме съблазни — лежах гола и разкрачена. Ала вероя|тно прецени, че предизвикателната ми поза е опит да се спася от внезапните летни горещини, не защото изпитвам непреодолимо желание за секс. Освен това ме видя да чеша гърдите си — изражението му така се промени, че се изплаших д а не повърне.
Само че дори да ме беше пожелал, не съм сигурна дали щях да легна с него. Няма да го напусна, обаче няма и да се чукам с него — не още. Не и докато има толкова неизяснени въпроси — сметката от ресторанта, презервативите, закъсненията му под предлог, че има много работа. Опитвам се да ги забравя, да мисля единствено за проект „Скорост“ и напоследък успявам. Само късно вечер, когато лежа будна и се взирам в тавана (като тази нощ), вместо да чета автомобилни списания, нежеланите мисли и образи нахлуват в съзнанието ми. Трудно ми е да ги прогоня, те са като гости, които се натрапват на празненство.
В ролята си на любовница отдавна свикнах с мисълта, че Хю целува тялото на друга жена. Че се смее на шегите й, приготвя закуската, дори прави бебета на другата жена. Примирих се, че всичко, което вършим заедно с него — устройваме си пикници, гледаме фойерверките в парка, чукаме се, избираме бебешка количка от каталога на „Мамас енд Папас“, — той вече е правил с Бека; тя вече е написала книгата, била е главната героиня във филма. Свикнах с ролята на дубльорка, която чака да излезе на сцената. Винаги е имало жена преди мен. Само дето не съм си представяла, че ще има някоя след мен.